Когато миговете, от които се състои животът ни, минават, без да ги оценим, способността ни да ги изживяваме и да им се наслеждаваме намалява. Нашият собствен живот изтича и се изплъзва като живак.
Да разбираме времето означава да съзнаваме как то функционира в нашия живот, защото времето е субективно изживяване, различно за всекиго. Всички сме чувствали как една минута се проточва безкрайно, когато сме нещастни или когато непосредствената ни задача е неприятна, и обратно, усещаме как времето се носи бързо, когато сме ангажирани в съзидателен и полезен проект.
Мнозина са изживели и моменти на пълно вглъбяване, когато стрелките на часовника сякаш замръзват – действителността се свива само до изживяването сега.
Не отдавна в едно списание излезе статия за оползотворяването на времето. „Ако някоя банка ви превежда по сметка всяка сутрин кредит в американска валута, възлизащ на 86 400 долара и всяка вечер анулира онази част от кредите, която не сте успели да употребите, какво бихте направили? Разбира се бихте изтеглили и последния цент от остатъка по сметката?
Е, времето е също като тази банка. Всяка сутрин то ви кредитира с 86 400 секунди. Всяка вечер изважда като загуба онази част от секундите, които не сте успели да инвестирате в добро дело. Остатъкът не се прехвърля в следващия ден. Не се позволява и овърдрафт. Всеки ден ви отваря нова сметка. Всяка вечер изгаря отчета за деня.
Ако не успеете да използвате депозита за деня, губите. Връщане назад няма. Нито теглене за сметка на утрешния ден. Трябва да живеете само в настоящето, от днешния депозит. Инвестирайте го така, че да получите най-голяма печалба под формата на здраве, щастие и служене на другите.
Вярно е, че всички разполагаме с едни и същи двайсет и четири часа всеки ден, но можем да променяме възприятието си за времето, така че да променим отношението си към него. Мъртвото и отегчително време може да се оживи, като се въведе краен срок, а натискът на непродуктивния краен срок често се облекчава с обещание за почивка.
Времето, също като парите, може да е ценно, защото е ограничено – на всички ни е отредено определено количество. Дори времето ни да беше неограничено, пак би трябвало да го използваме добре, за да не изгуби стойността си. Само когато използваме добре времето, ще постигнем успех и удовлетворение от живота.
Времето е като цимент, който се бърка и бърка в бетонобъркачка. Циментът съществува само като потенциал, докато шофьорът не отвори клапана и не пусне разтвора да се излее във формата, където да се втвърди в нещо полезно. Изгубеното време е като неизлят бетон и като бетон, който е излят, но не във форма, която да го удържи.
Ще просперираме, ако се научим да оформяме живота си, печелейки от времето. Чрез умело използване на времето по-добре, няма да се самоподценяваме и ще даваме осезаем израз на вътрешния си гений, така че да помага на другите и да носи радост и удовлетворение в живота ни. Овладявайки умението да управляваме времето, ние откриваме стратегии за култивиране на нови реакции, които ни носят допълнително време всеки ден.
Една от най-добрите стратегии, за да придадем форма на нашето време е да си поставяме дългосрочни и краткосрочни цели.
Какво се надяваме да постигнем? Какви стъпки трябва да се предприемат днес, за да реализираме утрешната си цел?
Правете си списък всеки ден. Използвайте всяка минута, защото иначе ще я изгубите! А загубеното днес време никога няма да се върне!
Център за Психология и Психотерапия