Защитните механизми са психични стратегии, които хората използват несъзнателно за да избягат от тревожността , фрустрацията и среса на собствените си мисли и тези на околните.При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява.
Въпросът за защитните психологични механизми на личността за пръв път е поставен от бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека. Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на Егото помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност и стрес.
Дъщерята на Зигмунд Фрой – Ана Фройд е един от най-верните му последователи .Тя е родена на 3 декември 1895 година във Виена и е шестото, най-малкото дете на Фройд. Завършва педагогика и специализира психоанализа при баща си. От 1922г. става член на Виенското психоаналитично общество. През 1938 емигрира заедно с баща си в Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната. През 1936г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”., в която доразвива и дава имена на специфичните механизми, които Аза използва за да се да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха. В нея Ана Фройд прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:
– нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства)
– незрели защити (в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели възрастни хора)
– невротични защити при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с невротични проблеми)
- зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора). Представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст В настоящия материал ще разгледаме някой от най-разпространените защитни механизми.
Изтласкването е защитен механизъм, който се изразява в избирателно забравяне на случката или събитието, свързана с конфликт, стрес или травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието и при други подобни ситуации могат да се актуализират с нова сила. При изтласкване се отстраняват чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е безсъзнателен отказ да се признае определено психическо съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо.
Проекция Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции,. Несъзнавано тя ги изтласква в подсъзнанието и след ги проектира извън себе си – върху другите.При проекцията вътрешните импулси се възприемат като неща, които са вън от Аза, неща, които не му принадлежат и се изместват във външния свят. В детството този механизъм се използва особено интензивно. Чрез него децата отричат собствените дейности и желания, когато те станат опасни, и прехвърлят отговорността за тях върху някакъв външен фактор.
Екстернализацията е защитен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Тя представлява тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Това е вярването, че външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение.
Изместването е такъв защитен механизъм, при който емоционалния конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои свои качества. Обръщане срещу себе си наблюдаваме в поведението примерно на дете, което, бидейки ядосано на някого, но същевременно страхувайки се да прояви яростта си, удря или наранява себе си. Вариант на изместването е да бъдеш ядосан на съпруга си, когато всъщност си гневен на някои друг. Свързан с механизма на изместването е този компенсацията при който несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в друга.
Контролирането е опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.
Соматизация е тенденцията за реагиране със телесни /вместо с психични/ прояви. Пример за соматизация може да бъде продължителното главоболие.
Пасивно–агресивното поведение е вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания.
Отричане – Човек омаловажава конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като ги интерпретира така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи го. Подсъзнателен отказ да се приеме или човек да се изправи пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. Родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече „моето дете не може да извърши това“.
Регресия – Личност, изправена пред конфликт, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап, в който се е чувствала сигурна и обгрижена, да се избегне актуалната конфликтна и стресогенна ситуация. Характеризира се с връщане към по ранни начини на действие или чувства; връщане към инфантилни поведенчески механизми или модели на поведение, неотговарящи на възрастта. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца. При по големи деца може да се изрази във връщане и поведение, характерно за ранни детски години. Реакциите при регресията са импулсивни, често придружени с неоснователни рискове и агресивни действия срещу авторитети. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. Например, при преждевременно раждане на следващо дете в семейството, често първото реагира с регрес, тъй като се чувства ощетено във вниманието и любовта на майката. В ситуации на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски образци на поведение и стават прекалено зависими отвън, капризни и раздразнителни. В някои случаи регресът не успява да осигури защитата на Егото, и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.
Идентификация – защитен механизъм, при който личността приема върху себе си личните характеристики на друг човек, идентифицира себе си с някои друг. При интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).
Компенсация – изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област, чрез опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин. При вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите си. При наличие на малоценностови комлекси компенсацията може да се извърши чрез илюзорно създаване на увереност чрез материални или други външни неща или агресия.
Идентификация с агресора или нападателя – може се прояви при хора, станали жертва на насилие. Те приемат образа на насилника и извършват подобно насилие върху друг,по-беззащитен от тях.
Сублимация – защитен механизъм, при който личността обръща енергиите на неприемливите импулси и драйви /нагони/ в социално приемлива, творческа дейност или трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: жена със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург, патолог или първокласна романистка. При сублимацията е възможно и поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности – професионална и социална реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване към идеали и каузи.
Хуморът представлява използване на комедиина експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Tой представлява наблягане върху забавната или ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение, към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо. Хуморът е нещо различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.
Рационализация – е търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Тя е техника за справяне с тревожността и фрустрацията. Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните.
Автор: Диляна Велава – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия