Мъжкият мозък е високо организиран в нещо като строго специализирани камери и притежава силно развита способност да сортира и складира информация. В края на някой изпълнен с проблеми ден, мъжкият мозък с лекота можа да ги подреди по „файлове“ и да ги „складира“ някъде встрани. Женският мозък не разпределя и не съхранява информацията по този начин – в главата на жената проблемите просто продължават безспир да се въртят и блъскат един в друг.
Мъжете могат да номерират всичките си проблеми наум и да ги разпратят по „складовете“ на мозъка си, докато настъпи подходящият момент за решаването им. Жените просто се „побъркват“.
Единственият начин, по който жената може да осмисли проблемите си и да освободи мозъка си, е като говори за тях. Следователно, когато в края на деня, жената говори за проблемите си, целта й е по-скоро да разтовари мозъка си, а не непременно да открие решение или изход.
Изследователката Елизабет Хенсън, проучва зависимостта между поведението на жените и женския полов хормон естроген. Тя открива, че ниските нива на мъжкия полов хормон тестостерон потискат пространствените умения на жената, докато високите нива на естрогена, повлияват благоприятно върху артикулацията и фините двигателни умения. Това обяснява защо по време на менструалния си цикъл, тоест в дните, кагото нивата на естроген са много високи, жената може да се държи спокойно и да говори с почти съвършена артикулация. И обратното, в така наречените предменструални дни, тоест когато нивата на тестостерона са по-високи, говорът й не е толкова ясен, затова пък умението да се ориентира в пространството е много по-добро.
Когато жените сядат да гледат заедно някой филм по телевизията, те обикновено говорят едновременно на най-различни теми, включително за децата, мъжете, професията и изобщо за всичко, което се случва в живота им.
Когато мъже и жени гледат заедно някой филм, мъжете обикновено не издържат и нареждат на половинката си да престане да бъбри. Мъжете могат или да говорят или да гледат екрана, но не и двете едновременно – и просто не разбират, че за жените това въобще не е проблем. Жените са убедени, че събирането в група има смисъл, само ако хората си прекарват добре, като си говорят и развиват отношенията си.
За жената словото продължава да има конкретно и ясно предназначение: изграждане на взаимоотношения и завързване на приятелства. Докато за мъжа говоренето е свързано с излагане и предаване на факти.
За мъжа телефонът е уред, посредством който той може да прехвърля факти и информация към други хора. За жената телефонът е средство за общуване и свързване.
Мъжете еволюират като бойци, защитници и разрешители на проблеми. Мозъчната им настройка и общественото им положение не им позволяват да показват страх или неувереност. Ето защо, когато помолиш някой мъж да реши даден проблем, той обикновено казва „Остави го на мен!“ или „Ще го обмисля“.
И той именно това и прави – мълчаливо и с абсолютно безизразна физиономия оглежда наум проблема от всички възможни страни, обмисля го и преценява. И чак когато вече е открил отговора, мъжът заговаря или показва леко оживление, за да стане ясно, че е готов с решението на проблема.
Мъжете говорят най-вече наум, разговарят със самите себе си, защото не разполагат със способността на жената да използва думите и словото за външна комуникация. Изследвания със скенер показват, че когато мъжът седи неподвижно, мълчаливо загледан навън през прозореца, той всъщност оживено разговаря със самия себе си – но наум. Когато го видят да седи така, повечето жени допускат грешката да си мислят, че той скучае или няма какво да прави, затова се опитват да го заговарят или да го ангажират с нещо. В такива случаи мъжът често се ядосва, защото не обича да го прекъсват. А както знаем, той не може да прави две неща едновременно.
Следователно, ако мъжете искат да имат по-успешни отношения с жените, трябва да се научат да говорят повече на глас.
Център за Психология и Психотерапия
306total visits,5visits today