Хората с тревожни разстройства са склонни да сдържат чувствата си. За това има няколко причини. Първо, много от тези хора изпитват силна нужда от контрол и/или страх да не загубят контрол. Трудно им е да приемат частичната загуба на контрол, свързана с пълното изразяване на чувствата. При хронично и продължително отричане на чувствата, те могат да бъдат много силни и смазващи, когато започнат да излизат на повърхността. Възможно е дори да изпитате ирационален страх, че ще полудеете или ще се разпаднете на парчета, когато се поддадете на пълната сила, на тези отдавна сдържани чувства.
Обърнете внимание, че това е същият страх, който се появява при пристъп на паника. Всъщност, в някои случаи самата паника може да бъде сигнал, че потисканите чувства се опитват да излязат на повърхността. Вместо да се опитвате да се справите с чувствата, които изглеждат смазващи, вие изпадате в паника. Важно е да разберете, че чувствата само изглеждат смазващи или страшни в момента, в който започнат да се проявяват. Страшното изчезва, щом си позволите да ги приемете и почувствате. Просто не е възможно да „полудеете“ като изживявате напълно емоциите си. Всъщност, по-вероятно е силното емоционално разстройство, да се развие в резултат на потискането на чувствата.
Втората причина хората с фобии да имат трудности с изразяването на чувствата е, че те често са израснали в семейства с прекомерно критични родители, поставяли нереалистично високи или перфекционистки стандарти.
В подобна ситуация детето, не се чувства свободно да изразява естествените си импулси и чувства. Родителското одобрение е толкова важно за всеки един от нас, че винаги ще потискаме естествените си реакции и чувства, ако се разминават с родителските очаквания. Като възрастни, много от нас продължават да правят този избор. Обикновено гневът е най-често сдържаното чувство, защото обикновено в детството, изразяването му не се е толерирало или е било наказвано. За детето гневът става наистина опасен, ако изразяването му води до загуба на одобрението и обичта на родителите, от които зависи оцеляването му.
Тъй като по самата си природа, хората с фобии са емоционално реактивни и имат много силни чувства, за тях е особено важно да се научат да изразяват, а не да потискат емоциите си. Всъщност тук имаме тристепенен процес. Може би до такава степен сдържате чувствата си, че през повечето време, не знаете какво изпитвате. Важната първа стъпка е да се научите да идентифицирате чувствата си. Щом развиете това съзнание и способността да идентифицирате чувствата си, втората стъпка е да се научите да ги изразявате. Това обикновено изисква да сте готови да споделите емоциите си с друг човек. Бихте могли също така да изберете, да ги опишете в дневник или да се освободите физически от тях /например като се наплачете или освободите гнева си върху възглавницата./
След като дадете някакъв израз на чувствата си, вие сте готови за третата и последна стъпка: предаването им пред онзи, който смятате, че е допринесъл за активирането на дадените емоции. Предаване на чувствата означава, да покажеш на някого, че чувствата ти са свързани с нещо, което той е казал или направил, или пък са свързани с даден обект, страх, ужас – и искаш само да споделиш.
Добрата новина е, че идентифицирането, изразяването и предаването на чувствата е нещо, на което можете да се научите и нещо, което може да бъде усъвършенствано с практиката. Това обаче изисква време и постоянство, ако сте свикнали да сдържате и игнорирате чувствата си. Способността ви да съзнавате и изразявате чувствата си е много важна част от процеса, на възстановяване от тревожните разстройства. Тя е също толкова важна като релаксацията, десенсибилизацията и когнитивните умения.
Център за Психология и Психотерапия