Начинът, по който се справяме с трудните или неприятни събития, е от огромно значение какво въздействие ще имат те върху нас в краткосрочен или дългосрочен план. Можем да намалим емоционалната си болка, като погледнем нещата от друг ъгъл и се опитаме да разберем по-добре човека, който ни е навредил.
Защо хората нараняват другите? Защо някой би проявил умишлена жестокост към друго човешко същество или животно? Каква полза му носи това и как живее със себе си после? На мен, както и на повечето от нас, ми е трудно да приема поведението на някои хора, но винаги се опитвам да прозра отвъд лошата постъпка и да се старая да вляза в ума на злосторника.
Човек, който е здрав, с добро самочувствие, обичан е и живее без излишен страх, едва ли преднамерено ще нарани друго същество. В нашето общество хората, които сами са били наранявани, най-често извършват безпричинни жестокости, все едно дали физически или психически.
През последните години се дава голяма гласност на случаите на малтретирани деца и семейно насилие. Отново и отново става ясно, че хората, малтретиращи децата си, някога сами са били малтретирани. Жените, чиито съпрузи ги бият, обикновено са били физически малтретирани от бащите си и приемат боя като форма на любов, тъй като не са виждали друго проявление на любовта в детството си.
Хората, които са били наранявани, след това нараняват другите. Те се опитват да се освободят от вътрешната си болка и гняв, като нападат другиго – сякаш споделянето на болката е в състояние да облекчи дълбоката им несигурност и емоционалната им рана. Има много хора, които са изтърпявали неописуема жестокост и лишения, но са отказвали да се поддадат на омразата, и са превръщали преживяванията си във възможности за лично израстване.
Трябва да знаем, че отмъщението е бъдеща болка и страдание. Но понякога си задаваме въпроса: Как да избягаме от цикъла на отмъщението?
Да се надяваме, че няма да ви се налага да изтърпите нещо толкова ужасно, че да се породи във вас желание за отмъщение. И все пак когато, някой ви нарани, помислете през какво е преминал той. Кое го прави агресивен? Вгледайте се в миналото му и вижте дали самият той не е бил нараняван, а ако е така – позволете на състраданието си да се прояви. Както във всички случаи на жестокост и зловредно поведение, ако енергията, прахосвана за отмъщение, се насочи за изцелението на жертвите и злосторниците, то хората биха били в състояние да продължат напред, вместо да попадат във водовъртежа на отмъщението.
Прошката лекува – тя проправя пътя към вътрешния покой. Какво ни дава всъщност прошката?
Ако се опитате да разберете мотивацията на хората, които ви нараняват, може да успеете да намерите в сърцето си сила да им простите – може би обаче се чудите, каква полза ще имате вие от това. Истината е, че противоположното на прошката е омразата, а тази емоция е вредна не само за мразения, но и за мразещия.
Ако таите в себе си омраза, ще усетите дискомфорта и дисхармонията, които тя поражда на емоционално, духовно и накрая на физическо ниво. Тя ще гори вътре във вас като огън и ще унищожи душевния ви мир, както и всякаква възможност за щастие. Тук говорим за вътрешното щастие, което всеки от нас иска и търси.
Като простите на онези, които са ви навредили, ще се освободите от омразата, която ви задържа в миналото и при човека, който ви е наранил. Омразата само ще ви попречи да вървите напред и ще ви насочи по пътя на „само ако“ и „трябваше да“. Щастието трябва да се търси в настоящето. Като премисляме лошите неща, които са ни се случили, ние изпращаме енергията си назад във времето и изчерпваме резервите си за настоящето. Започваме да се чувстваме уморени, потиснати, нещастни и неспособни да се наслаждаваме на хубавите неща, които ни се случват.
Вкопчването в миналото пречи на хората да създават нови възможности, които носят със себе си нови приятели, кариери и положителни преживявания. Омразата е грозна и неудовлетворяваща и колкото по-бързо се освободите от нея, толкова по-добре ще се почувствате във всяко отношение.
Център за Психология и Психотерапия