Моята дефиниция за здрава емоционалност е тази, която знае как да се справя с емоционалните травми. Когато сме здрави емоционално сме по-устойчиви на травми, страдаме по-малко от тях и много по-бързо се възстановяваме. Но за да имаме тази емоционална устойчивост, за да сме силни, трябва да се научим как да третираме емоционалните травми.Това започва със способността да разпознаваме когато те се случват. Това е нещо, което много от нас не правят, защото не мислят за емоционалните наранявания, както мислят за физическите. Очевидно е когато се порежем и раната кърви, че това е проблем, за който трябва да се погрижим. Не е толкова очевидно обаче, когато се провалим в някоя област от живота си и това започне да ни обезкуражава, да ни накара да се чувстваме отчаяни и безпомощни и че това е всъщност емоционална рана, за която можем и трябва да се погрижим.
Има няколко травми, с които най-често се сблъскваме в ежедневието си и най-често срещаната е отхвърлянето. И това е така, защото днес се сблъскваме с отхвърляне много по-често от колкото преди. Например, ако си търсите гадже и ходите по срещи, разбира се, че ще трябва да се сблъскате и с отхвърляне; или ако кандидатствате за работа, училище, университет – ще ви се наложи да се справяте с отхвърляне.
Освен това имаме социалното отхвърляне – колеги, които отиват на обяд, без да ни поканят; съседи, които правят барбекю с всички от блока, но само ние не знаем за това; приятели, които излизат на парти заедно в петък вечер, без да ни викнат. Отгоре на всичко имаме и социалните мрежи, където много хора се чувстват отхвърлени. Свикнали сме да бъдем отхвърлени от един човек на път, а в социалните медии, ако имате 400 приятели и никой не хареса снимката ви – 400 човека ще ви отхвърлят наведнъж. Много хора идват на терапия именно заради този проблем.
Втората емоциолна травма, която бих назовал, е провалът. Малките деца се учат чрез провал, те продължават да се провалят, докато не успеят – така всички ние се учим да се изправяме и да правим първите си крачки. Много от нас се сблъскват с провал и в живота си на пораснали хора, защото имаме амбиции и цели. Каквите и да са те, често не успяваме да ги постигнем и много хора осъществяват едва много малък процент от целите, които са си поставили, защото преживяват като провал първите неуспехи и не опитват повече.
Вината също е сред често срещаните емоционални травми. Имаме тенденцията да се чувстваме виновни за малки неща през цялото време – забравили сме рождения ден на майка си, не сме отишли на партито на наш близък приятел, защото напълно сме забравили – най-различни малко неща ни карат постоянно да се измъчваме от чувство за вина.
Друга много често срещана травма е самотата. Голям процент от хората изпитват самота в живота си, често хора със съпрузи и семейства се чувстват напълно изключени от живота на тези около тях и това всъщност е сериозен проблем.
Черногледството и премислянето на негативни преживявания и случки – склонни сме да премисляме едно и също събития отново и отново, което както е травма само по себе си, така и създава допълнителни травми. Като чопленето на възпалена рана – колкото повече я чоплим, толкова повече се възпалява.
Загубата също е нещо, с което често се срещаме и създава сериозни наранявания, особено ако не успеем да я преодолеем и да продължим напред.
Някои неща се лекуват от само себе си – може да настинете, да не лекувате настинката и тя да отшуми за седмица. Повечето емоции се случват по този начин. Често обаче емоциите остават тлеещи, ако не ги излекуваме и адресираме сериозните рани. Нека погледнем за пример провала: когато се провалим, едно от нещата, които се случват, е че нашата перцепция се нарушава и започваме да виждаме крайната цел като нещо недостижимо и по-трудно, от колкото всъщност е, както и нашите способности – по-нищожни от колкото са всъщност.
Съществува един експеримент, при който учени дават на две групи хора пъзели – първата група получава лесни пъзели, а втората, пъзели, които изглеждат лесни, но всъщност са много трудни. Втората група, разбира се, се проваля, защото пъзелите са трудни. При втория рунд обаче пъзелите, които получават, са лесни, но групата отново се проваля, защото първия рунд ги е убедил, че не могат да се справят. Ето това е нарушаване на перцепцията при провал и много често това ни внушава, че сме неспособни генерално и спираме да опитваме. Много хора опитват нещо веднъж, не се справят и се отказват. И това е много жалко, защото ако все пак бяха опитали пак, може би щяха да се справят много добре.
Когато не лекуваме емоционалните си рани, те могат да се влошат и да променят живота ни в много драматичен план и да саботират развитието ни. Проблемът е, че може дори да не забележим как това се случва. С други думи, може да се окажем убедени, че не умеем много неща – когато става дума за пъзели, това е ок, но когато говорим за кариера, хобита, амбиции, неща, които са всъщност много важни – тогава наистина изпускаме много. Много хора се примиряват с посредствени постижения, не защото не могат повече, а защото предишни неуспехи са ги накарали да повярват, че това е лимитът им. Така те функционират само на определен процент от капацитета си, когато в действителност са способни на много повече.
Първото нещо, което трябва да направите, е да разпознаете наличието на травма въобще и да признаете пред себе си – Ок, наранен съм, чувствам се зле, нещо наистина ме тревожи и не съм способен да се отръскам от него. Отново ще дам пример с провала – едно от първите неща, които трябва да направите, е да се концентрирате върху тези аспекти, върху които имате контрол. Това е, защото провалът ви кара да се чувствате безсилни, безнадеждни и демотивирани, което пък ви кара да се откажете.
А трябва да се фокусирате върху това как трябва да подходите към задачата, ако трябва да я свършите отново – да разграничите тези променливи, върху които имате контрол, от тези, които не можете да промените – бихте могли да промените начина, по който оперирате или усилията, които влагате. Помислете за трудните участъци и начините, по които бихте могли да ги преодолеете по-лесно. Това ще ви накара да се чувствате по-малко безсилни и ще върне част от мотивацията, необходима, за да бъдете успешни.
И бърз пример с техниките за първа помощ при отхвърляне – когато бъдем отхвърлени, едно от първите неща, които се случват, е да станем самокритични, което моментално наранява самочувствието ни.
Първото нещо, което трябва да направите след отхвърляне, е да подпомогнете самочувствието си. Ако става въпрос за романтично отхвърляне, вместо да мислите за всички начини, по които сте били неадекватни – защото не сте били достатъчно това или онова, или напротив – защото сте били прекалено много едно или друго, трябва да се концентирате върху тези черти, които са ви направили част от връзка, тези качества, които ще ви направят желан партньор във следващата ви връзка.
Има много силна връзка между емоционалното и физическото здраве. Самотата например. Когато се чувстваме самотни, тялото реагира, както реагира на силен стрес – имунната ни система се депресира и започва да функционира по-малко ефективно.
Когато сме сами през цялото време, нивата на стрес драматично увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания, заради нивата на стресовите хормони в организма. И отново, защото имунната система е потисната, сме много по-податливи на всякакви заболявания. Именно затова самотните хора боледуват много по-често. Науката сочи, че хроничната самота за дълъг период от време има същия ефект върху здравето както тютюнопушенето.
Друг пример е непрестанното мислене за негативни ситуации и варианти – навик, който много хора имат. Това отново поставя тялото под стрес. Хората, които са склонни към негативно мислене и зацикляне са с много по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания, депресия и злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.
Има много силна връзка между емоциите и здравето, в действителност. Хората са по-склонни да мислят, че ако имат физически проблем, това ще ги депресира и ще повлияе на емоционалното им здраве. Но всъщност, връзката в обратната посока е много по-силна – емоционалният стрес причинява сериозни физически заболявания.
Гай Уинч, лицензиран психолог с практика в Манхатън, с докторска степен по психология от New York University. Член е на American Psychological Association. Автор е на две книги, преведени на 16 езика.
Център за Психология и Психотерапия
330total visits,7visits today