Емоциите…Крещят, шепнат, движат се из тялото ни.
Коренът на думата емоция идва от латински – и означава „движа се“.
Първите сигнали към света бебето дава като реагира – когато, е гладно и чувства дискомфорт плаче, когато е нахранено и сухо гука и се усмихва.
Това е неговият начин да праща послания.
С времето, обаче, нещата с емоциите се заплитат все повече.
Най-прекрасното нещо, би било близките ни да ни научат да разпознаваме емоциите си и да ни помогнат да ги изразяваме. Но това рядко се случва.
За да се научи мъничкото дете да разпознава емоциите, първо е нужно близките му да дадат име на неговите емоции, да ги припознаят като автентични.
По-често, обаче, в желанието да изкарат детето от състоянието му, обгрижващите го хора не ги верифицират, а ги отричат.
Недей да плачеш, нищо ти няма….
И така, ние, още от мънички интуитивно усещаме, че има добри и лоши емоции.
Да си гневен означава да разочароваш мама и близките ти. Да се страхуваш означава, че не си смел, да плачеш означава, че си лигав.
Има позволени емоции. Има непозволени емоции
И така от мънички , ние, не се научаваме да разпознаваме какво точно чувстваме.
Емоциите .. Те не идват случайно в нас, те винаги идват да ни кажат нещо. Те са пиарът на душата ни.
Емоциите са свързани и с начина, по който мислим и интерпретираме както вътрешната, така и външната реалност.
Те са нашето валидиране на дадена реалност.
Психологически изследвания многократно са потвърждавали, че дадено събитие ни влияе не повече от двадесет процента, а голямото влияние идва от нашата интерпретация на реалността.
Нашият отговор на въпросът – какво се случва и защо се случва дадено събитие задава съставките на последващата емоция.
Емоциите … Проблемът идва с трудните емоции.
А, проблемът, е в нашата съпротива срещу тях – не искаме да изпитваме страх, не искаме да сме тъжни, не искаме да се раздираме от гняв.
Съпротивата изяжда голяма част от нашата психична енергия. Крещим вътре в себе си, че не искаме да изпитваме точно тази емоция, че това не е честно.
Гневът, че изпитваме нещо, което не искаме да изпитваме, ни изтощава и заглушава посланието на емоциите . Те шепнат. Когато не ги чуем крещят.
Понякога преминават в тялото ни – в корема, в слънчевия сплит …пълзят из нас..
Трудните емоции – може би ако спрем да им се съпротивляваме те ще ни кажат нещо важно.
Гневът може би ни казва, че системата ни за справедливост е накърнена? А какво има в нея?
Дали не е време да я ревизираме? Не можем да сме отговорни за това как се държат другите, ние нямаме контрол над тяхното поведение.
Тъгата ни често е свързана с вътрешни и външни раздели. За да освободим ново пространство в себе си минаваме през нейните градини. Тъгата ни посява семената на бъдещата ни пролет. Освобождава място за нови отношения, за нова любов.
Страхът ни казва, че нещо ни заплашва. В съвременния свят често заплахите са вътрешни – страх от отхвърляне, от изолация, от лудост.
Страхът може да ескалира в паник атаки, в които имаме чувството, че умираме.
Може би страхът идва за да ни каже, че прекалено много се опитваме да контролираме нещата, и дори най-малката промяна приемаме като опасност.
Емоциите … Всъщност, ако не ги гоним, а ги чуем, те са много благодарни. Ако разберем посланието им те бавно, с реверанс се оттеглят.
Защото са чути. Мисията им е изпълнена.
Едно от най-страшните състояния е anestesia dolorosa, състояние при което депресираният човек не изпитва никакви емоции.
И това е страшно – все едно цялата гора на душата му е опожарена. Без емоции трудно се ориентираме и мотивираме да се движим в реалността. Без емоции нямаме и енергия.
Всички , като крайна цел, искаме едно и също – да чувстваме радост и щастие.
Ако за миг спрем да се съпротивляваме на трудните емоции , а просто ги чуем, те спират да крещят.
Те са наши помощници и единствената им мисия е да ни водят към обетованите ни земи.
Понякога нещата просто са. И ако само ги наблюдаваме, без да ги оценяваме, те ни се отблагодаряват с любов.
Любовта да приемеш себе си във всичките ти цветове, със ясното съзнание, че и това ще мине.
Няма състояние което да продължава безкрайно.
Самият живот е движение.
Самите емоции ни движат.
Както казва Ленард Коен – светлината влиза в нас през пукнатините ни. Само трябва мъничко да притихнем и да погледнем към вътрешното си небе.
И дори и да е облачно, априлски несъответстващо, скоро пролетта ще се настани.
И светлината ще влезе през мъничките зимни сърца на снежинките.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия