Емоциите ни са мощни социални сигнали. Думите „емоция“ и „мотивация“ имат един и същ латински корен, който означава „движа се“. Емоциите ни пращат бързи, силни, физически послания, позволяващи ни да отговорим на заобикалящата ни действителност. Те също така ни упълномощават да комуникираме, съзнателно или несъзнателно. Еволюцията ни снабдява с набор от високоадаптивни програми, проектирани с цел разрешаване на специфични проблеми на оцеляването. Всички ние наследяваме макро и микро емоционални програми, получени в резултат на многобройни сблъсъци в миналото. Приучаваме се на кого да се доверяваме, как да усетим сексуалната изневяра, как да се справяме с провала и загубата на даден статус, как да реагираме на смъртта и тн. Автоматичното, несъзнателно изразяване на различни емоции представлява ключово свойство за постигането на успех в обществения живот. Притежаваме богат репертоар от емоционални сигнали за улесняване на социалните взаимоотношения. Емоциите активизират различни системи с чиято помощ се справяме с проблемите.
Страх
Пристъпите на страх често ни дебнат, преследват и атакуват дори и нощем. Страхът въвлича в процеса цяла серия от обстоятелства и рутинни действия. Първо, ставаме особено внимателни към някои визуални и слухови знаци. Второ, променят се нашите приоритети и цели: гладът, болката, жаждата биват потиснати с цел постигане на безопасност. Трето, нашите системи за набиране на информация се фокусират върху определени проблеми. Четвърто, някои обикновени схващания изплуват и се променят от лесни или трудни в опасни или спасителни. Пето, спомените, свързани с минали събития, сходни с текущото положение, се ускоряват. Шесто, може да възникне доста необичаен опит за комуникиране, като например висок крясък или писък, или пък напълно противоположното – да се окажем парализирани от страх и неспособни да издадем и звук. Седмо, пораждат се деструктивни или хипотетично тестващи системи, потикващи хората да опитат да си изяснят какво им се е случило и какво следва. Осмо, активират се системите за научаване и накрая, девето, следват физиологичните системи. Стига се и до отговора “ борба или бягство“, който впоследствие отвежда до серии от правила за поведенчески решения. Следователно, индивидът може или да избяга, или да атакува.
Разпознаване на емоциите – Макар и спорно, доста учени са възприели, че съществуват шест фундаментални и разграничими емоции. Това са:
– радост
– изненада
– отвращение
– тъга
– гняв
– страх
Чарлз Дарвин е първият, който е написал трактат за изразяването на невербалните емоции и той твърди, че можем да разпознаем определени изрази на лицето, съответстващи на основните емоционални състояния. Проявените емоции представляват част от нашата еволюционна среда, а не са нещо заучено. Незрящите хора изразяват същите лицеви емоции като зрящите. Лицето притежава различни, силно изразителни части, всяка от които може да сигнализира за определено емоционално състояние. Очите могат да бъдат широко отворени или притворени, зеницата – разширена или не, веждите – повдигнати или смръщени. Индивидът може да премигва често или да гледа вторачено. Устата може да е отворена или да остане затворена, може да е отпусната надолу или вдигната нагоре, зъбите и езикът могат да бъдат открити или скрити. Кожата може да е зачервена или не, със или без признаци на изпотяване. Носът може да е с разширени ноздри. Ядосаното лице е смръщено, с вдигнати клепачи, разширени ноздри, разтворени устни, разкриващи зъбите и широко отворени очи. Лицевите и другите невербални изражения действат като разкрития за емоционалното състояние. Интересен е въпросът с излизането извън контрол и дали сме способни лесно и точно да контролираме физическото разкриване на емоциите си. Изненадата, шокът и атаката водят до незабавни и силни реакции на автономната нервна система. Някои емоционални състояния се оказват в по-голяма степен контролирани от други. Следователно се предполага, че можем да контролираме нашите жестове и движения на тялото относително лесно. За да бъдем изчерпателни нужно е да засегнем и въпроса с преднамереното осъзнаване на емоциите. Понякога и изпращачът и получателя долавят сигнала изцяло, за което свидетелства тяхното изчервяване например. И обратното, възможно е никой от двамата да не се усеща, за което свидетелстват други послания: втренчен поглед, потрепвания на клепачите и разширени зеници. Психолозите са тренирани да долавят особените невербални послания, свързани с емоционалното състояние, като прикрити или застинали усмивки, прозявки или поклащания на глава. И накрая, емоционалните послания могат да са ясни за изпращача, но човекът, за когото са предназначени, просто да не ги забелязва.
Кодиране и разкодиране на емоциите
Хората комуникират емоционално: показват своите емоции посредством израза на лицето, промените на гласа, движенията на тялото и стойката. Физиологическото пробуждане инициира специфични реакции, водещи до характерни прояви. Така страхът води до спиране на притока на кръв към кожата и мускулите и предизвиква „бяло като платно лице“, докато гневът води до обратното “ морав от ярост“. От най-ранна възраст малчуганите долавят и откликват на различни емоции на отглеждащите ги. Те показват характерни реакции на гняв, отвращение и страх. По-късно разгръщат характерни и доловими емоционални състояния на дистрес /плач, пъхане на ръката в устата/, гняв /крясъци, гневни изблици/, фрустрация /чесане по тялото, скърцане със зъби, разтриване на краката/. Както сме програмирани да кодираме специфични емоции, така се приучваме и да ги разкодираме. Ранните проучвания показват, че хората ясно изразяват чувства, като радост, страх, изненада и гняв. В рамките на тези изследвания, на някои хора са прожектирани неми филми, на други – озвучени, докато трети слушат само саундтрака. Изненадата и презрението се оказват най-трудните за разпознаване или декодиране емоции, а страхът, гневът и радостта – най-лесните. Човешките индивиди използват множество условни знаци за декодиране на емоциите на другите. Съществуват конфликтни условни знаци, като при някой, който се усмихва с устни, но очите му говорят друго. Приема се, че невербалната комуникация е много по-силна от вербалната или вокалната комуникация, защото е по-честна и по-трудна за симулиране.
Измерване на емоциите
Психолозите прилагат четири метода за измерване на повечето феномени от тази област. Първият е личният доклад на индивида, за това как възприема себе си. Това се прави посредством интервю или въпросник. Вторият е наблюдение на онова, какво казват другите за дадена личност, която познават или която са наблюдавали. Третият метод е измерване на индивидуалното поведение, докато лицето изпълнява дадена задача. Последното измерване е физиологично и включва всичко – от кръвни и слюнни проби, през преглед на сърцето и дишането, до анализ на електросигналите в мозъка.
Център за Психология и Психотерапия
482total visits,7visits today