Нова година – новата вътрешна граница.
Колкото по-добре е избран и подреден багажът ни толкова се олекотява.
А границите се минават по – бързо с по- лек багаж.
Може би точно оттам идва надеждата и радостта – от желанието ни да оставим разни неща в старата година.
Всъщност мечтаем да станем по -леки.
Във всички смисли.
Когато оставиш част от багажа, неминуемо се отваря в теб ново пространство.
Така, казваше, баба : за да разцъфтят розите китни трябва правилно да се подрежат.
Но какво да оставим и какво да вземем?
Това вече зависи от това как ще си подредим вътрешната стая, от това как ще приоритизираме.
Точно това подреждане задава координатите на новата обетована земя.
Нова година – ново пътуване.
Нова година – ново подрязване за китно цъфтене.
Нова година – нова земя.
И все пак всичко е същото, но не съвсем.
Вътрешно сме минали границата.
А сега накъде – това са нашите стъпки към обетованата ни земя.
Виктор Франкъл казва така – „Можеш да понесеш всяко как, ако знаеш защо.“
Струва ми се , че това са моите въпроси на първи януари – накъде, как и защо?
Отговорите раждат воля за живеене и обич.
Представям си сега какво ли сънуват черешите в зимния си унес?
Заплитат нежно в съня си бъдещия си цъфтеж.
Нежно и с внимание към всеки детайл.
И вятърът се гони с розовия безкрай.
Поднася го с финес към небето.
А след небето – ново небе.
Диамантено, розово , безкрайно и синьо някак.
Зависи от пластовете.
И вътрешния цвят на очите ни.
автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт