Наскоро разбрах какво е пинятата – ритуал за рожден ден в латинска Америка при който дечицата удрят по опаковани здраво лакомства. Отнема време да спукат здравата опаковка. Колкото повече удрят пинятата, толкова повече шанс лакомствата да се разпръснат.
Пинятата и животът. Ако за секунда приемем, че животът е опаковани здраво лакомства, дали и нашата стратегия не би била да опитваме да пробваме всякак да стигнем лакомствата. С други думи – да опитваме.
Всъщност толеранса към неуспех и опитването често дели хора. Има хора , които като не успеят в нещо и се отказват да опитват. Изграждат си плътен хартиен таван и казват аз съм дотук. Толкова мога. Точка. Има и хора, които напротив, се мотивират още по – мощно да удрят пинятата на живота. Рождените дни и пинятата. Колко точно имам силата да опитвам нови неща. Дали да се скрия и да търся сигурната котва? Дали животът може да ми даде гаранция за сигурност? Дали просто ще мине покрай мен или аз ще управлявам кораба? Ами, ако дойде бурята?
Шумно е. Хлапетата се въодушевяват все повече. Радостни звуци. Трепетно очакване. И ето най – накрая чакания миг. Капят лакомства от високото. Червени, златисти, зелени, кафяви, оранжеви. Всякакви цветове и форми. Питам се дали ние сме наистина по- мъдри от децата? Те не се отказват да бият пинятата докато не успеят. Ние често се отказваме. Намираме неща, които опаковаме като наши до сигурност. Дали мечтите ни с времето не стават по – ниски от тези на децата?
Животът и пинятата. Рожденият ден и пинятата. Нещо определено ги свързва. И това е волята за щастие. Опакованите от съдбата сладки мигове. Ако приемем за миг, че на рождения си ден човек промечтава обетованите си земи , всъщност трябва да разберем, че няма лесен рай. Пътят към него минава през биенето на пинятата. И тогава лакомствата са заслужени. И наистина най- вкусните на света.
Автор: Диляна Велева – психолог и психотерапевт
56total visits,1visits today