Винаги съм си представяла пролетта като красива принцеса с жезъл – докосва различни места и те за миг се раззеленяват.
Има силата с жезъла си да рисува цветно.
Пролетта. Представяла съм си вратата през която влиза – старинна, дървена, с начертани чертички за нейните пристигания.
Днес си мисля за вътрешната пролет.
За нейната врата. Дали и тя е така надраскана с чертичките на времето?
Дали е цветна или седи по Вапцаровски бяла?
Дали, за да се раззеленяват вътрешните пространства трябва да има посяти предварително семенца?
Кой ги посява?
Колко време им трябва да дремят и събират енергия за раждането си?
Или пък идва пролетната принцеса и с вълшебен жезъл дава живот отвън?
В психологията има два типа локуса на контрол – вътрешен и външен.
При вътрешният локус – ние садим семената съзнателно и отговорно.
При външния – пролетта идва отвън и дава живот на семената.
И днес си мисля, че за да дойде пролет има и от двете по малко.
Семената се садят нежно и грижовно с вяра, доверие и отговорност. И грижи. Много грижи.
А животът дава подаръци понякога – срещаш хора от твоята порода, дава ситуации и шансове.
Но за да дойде пролетта понякога трябва да изчакаме да мине зимата. Понякога ни изглежда безкрайно дълга и безкрайно зима.
В такива мигове вярваме, че никога няма да мине пролетната принцеса през праговете на животите ни. Замръзнали равни вътрешни полета. Няма зелено. И няма и няма.
Но животът тук е сезонен. Винаги идва. Винаги!
И хилядите чертички по старинната дървена врата са знак за това.
И днес е първа пролет. Тепърва ще мирише на ябълкови цъфтежи. Тепърва влюбени двойки ще търсят устните си по пейките в парковете на града.
Тепърва кестените ще ни напомнят на руски паметник и ще цъфтят в суматохата на забързаното ни ежедневие.
Тепърва магнолии ще разтварят едрите си цветове и ще мирише на вечност във въздуха.
Пролет е днес.
Днес е пролет.
За жезълът и редът на думите няма никакво значение.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия
86total visits,1visits today