Живеят на ята. Ние живеем в групи. Ято е група птици от един и същ биологичен вид, по изключение и повече от един вид, които се придвижват заедно и се хранят заедно. Може ли човек да оцелее без да бъде част от ято?
Колко дълго можем да пребиваваме в чуждо ято, без да ни наритат право в сърцето?
Птиците могат да летят. Ние можем да мечтаем.
Полетът им бива основно два типа: махащ (загребва се с крилете въздух назад и надолу) и реещ се (използват се въздушните течения, като крилете са неподвижни).
Чрез мечтите планираме и се придвижваме в реалността. Колко дълго можем да мечтаем, ако другите не вярват в нашите мечти? Можем ли да се научим да летим, ако някой не повярва в нашите способности?
Птиците мигрират. Ние се променяме.Миграциите при птиците са изключително разнообразни. Много видове ежегодно мигрират на дълги разстояния, като началото на прелета им се повлиява от продължителността на деня или промяна на метеорологичните условия. Преди да отлетят, птиците значително увеличават количеството на телесните си мазнини и резерви, а за сметка на това намаляват размера на някои от вътрешните органи. Преди да се променим трябва да натрупаме сила. Извършването на миграцията изисква голямо количество енергия, особено в случаите когато птиците трябва да прекосяват пустини и океани без да могат да се хранят. Понякога промяната е трудна. Трябва да се преживяваш без запаси. Трябва да бъдеш особено издържлив по време на прехода. И колко само в тези моменти е нужна подкрепата на ятото. Да ти зададе координатна система, в която да се впишеш.
Орлите не се движат в ято. Има хора, които изпреварват времето си и не могат да се впишат в групи. Има и хора единаци. Летят много нависоко. Самотно ли е да си в снежните върхове сам? Колко дълго можеш сам да летиш?
В представите на много древни народи, птиците притежават функциите на медиатори – те са посредници между Боговете и хората. В нас често подсъзнанието ни изпраща послания, обличайки образа на птица и част от уменията й – да лети. Казват, че когато сънуваш, че летиш порастваш. Когато летиш се променяш.
Птиците са граници. Между небето и земята. Между нас има граници. Важно е да знаем колко да се доверим, кой да пуснем в света си. Птиците умеят да пазят дистанция. Особено спрямо представители на чужди ята.
Птиците и хората. Хората и птиците. Отлитат и се завръщат. И това е част от кръговрата на живота…
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия