Ре – старт е да започнеш старта отново.
Да натиснеш невидимото копче на живота си и да го случиш по различен начин.
Различен. Оттам се тръгва.
Обикновено в рестарт знаеш какво не искаш.
Понякога е толкова. И някакво смътно усещане , че животът ти е крайбрежна улица в есента.
С дъх на изгнили смокини.
Умората , как само се усеща със всяка клетка.
За да стигнеш до рестарта дълго си опитвал да дадеш нов живот на старта.
Всякак. И това е събудило вместо старта, умората в теб.
Как само се усеща с всяка клетка.
Или просто дъхти на пусти крайбрежни улици.
Или самото море. Сякаш бреговете са пълни с изхвърлени рапани.
И в тях чувстваш само собствения си глас.
Кой си ти?
Кой беше?
В какво се превърна? Между старото си Аз, Аза на проваления старт и едно леко тайнствено усещане за едно ново раждащо се Аз.
Дали някога ще дойде пак лято? Дали стъпките на хора в късните вечери ще отекват отново и морето ще изглежда засмяно?
Като детски рисунки на вълни. На моменти малките пръстчета сякаш са излизали извън очертанията на листа.
Но има вълни. Ясна е емоцията.
А дали имаме сили за нови вълни в рестартите си?
На моменти е.
Между болката от старото и трепета от новото.
Според настроенията.
Според фантазиите за бъдещето.
Според миговете.
Всъщност преходите са хубави времена.
Времена на довършване на многоточията с нов смисъл.
Нови редове в живота.
Страх, но и надежда.
Новите редове.
Понякога се налага да се научим да пишем наново.
Старият почерк не върши работа.
Друго е. Ръцете, подобно на детските ръчички притреперват наново.
Лекичко извън очертанията на листа.
Но все пак.
Нов лист.
Ново начало.
Нов живот.
Времето и рестарта.
Рестарта и времето.
Пустите крайбрежни улички.
Новото лято.
Небрежните вълни.
И всичко това е тук.
В прехода между новото старо Аз и старта на рестарта.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия
97total visits,3visits today