Имам нужда от помощ, трудно ми е споделянето. Но напоследък всичко около мен сякаш е наопаки. От около 2 год. съм в предменопауза, която ми се отразява и физически и психически зле. От друга страна дъщеря ми е на 19 г. и не мога да намеря общ език с нея, като че ли не е моето дете. Казва ми, че се чувства тотално объркана от всичко което се случва около нея. Не знае по кой път да поеме, всичко я напряга и нервира. В рамките на 10 мин. си сменя мнението и настроението по 10 пъти . Записа се да учи ,,Начална и предучилищна педагогика“, но след втория изпи, по който я скъсаха, тя го прие толкова трагично, че сега е изпаднала в състояние в което е неузнаваема. Казва, че не може избере какво иска да прави, дали да работи, дали да учи, несигурна е в каквото и да се захване, но това което ме притеснява е, че по цял ден и се спи, не иска да излиза с приятели, не може да се концентрира върху елементарни неща. Скача от мисъл в мисъл и от идея на идея – един път ще работи, друг път ще учи и то най-различни неща. Не желае да разговаря вече с мен. Казва ми че я задушаваме и не се чувства добре у дома. Има много силно его и гордост, които и пречат да преодолява трудностите и провалите. Има ниска самооценка за себе си, все казва, че не е добра в каквото и да прави. Искам да и помогна, но когато и предложа психологическа помощ, тя агресира срещу мен и ми казва да не я смятам за луда, изпада в истерии и става неузнаваема. Имаше тежка травмираща връзка, в която беше наранена и отхвърлена и до ден днешен не може да се отърси. Продължава да живее с мисълта за преживяното и да се надява че нещата ще се върнат. Въпреки че се е стигало до побой и унижение във връзките, тя е зависима от момчетата с които е била и не може да продължи без тях. Защо продължава да се самонаранява – не знам? Искам да и помогна да преодолее всичко и да тръгне напред, но не знам как? Моля Ви помогнете ми. Аз също имам нужда от помощ и не знам откъде да започна?
Отговор: Диляна Велева, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“ – психолог, психотерапевт
Здравейте,
Да, усещам колко Ви е трудно, и в същото време в думите Ви пулсира майчината Ви загриженост и топла обич. Сякаш дъщеря Ви е в преходен период или т.н психологически мораториум. Съвсем нормално е все още да не знае какво точно иска от живота си. За да направиш избор понякога трябва да опиташ да правиш разни неща.
Съветвам Ви да подхождате с изключително разбиране към нейните търсения. Понякога дори, само като я изслушвате може да помогнете индиректно да открие отговорите. Състоянието, което ми описвате, много ми прилича на депресивност – нежеланието да излиза с приятели, силната сънливост през деня, смяната на емоционалните състояния. Може да й обясните, че психотерапията не е за лудост, а за намиране на пътищата към себе си и към света. Зависимостта от момчетата, с които е била. Когато сме обичали раздялата е трудна работа – минаваме през различни стадии докато преодолеем някого. Надеждата, желанието за възкресяване на връзката е част от тях.
Разбирам колко Ви тежи това, че сякаш с дъщеря си не намирате път една към друга. Може да се опитвате да й кажете колко бихте се радвали да поговорите с нея или да направите нещо двете заедно. Бъдете максимално честна за чувствата си – искреността има силата да топи ледовете.
Нашият Център работи с едни специални капки – капките на доктор Бах, които са изключително ефективни за състоянията, които ми описвате и на дъщеря Ви и Вашето. Капките са абсолютно безвредни, без странични ефекти, в същото време ефективни. Подпомагат човек да се върне и да намери себе си, без да чувства страничните ефекти на медикаментите и опасностите от зависимостта.
Аз вярвам от сърце, че тепърва двете ще се свързвате по нови пътища. Съветвам Ви да поработите със себе си терапевтично – менопаузата е също преходен, труден период. Психотерапията е за пътища, не само за болест. Понякога комуникативните пътища, които дълго сме ползвали в общуванията си се изчерпват. Това са моментите, в които трябва да се вгледаме в себе си и да видим как да изваем нови моменти: по – цветни и красиви.
Пращам море от сила и надежда!
С уважение: Диляна Велева