До 1964 година Световната Здравна Организация разграничаваше, по своите определения „наркомания“ и „привикване“. Според тези определения разликата между наркомания и привикване не беше принципна, а степенна. Оказа се съмнително обаче, дали е възможно рязко отграничаване на телесната и психичната наркомания от привикването, и като цяло бе въведен термина „зависимост“.
Разграничават се психична и телесна пристрастеност, при което различните вещества – според субстанциите – могат да предизвикват повече психична или повече телесна пристрастеност.
Психичната пристрастеност се проявява с невъзможността за прекъсване, промените в поведението са свързани с неразположение, неприятни усещания и страх. Фиксираните навици за поемане на веществото стават трудни за прекъсване и обуславят непреодолимо търсене.
В случай на телесна пристрастеност, при намаляването или спирането на веществото, се появяват мъчителни абстинентни прояви, често придружени от тежки телесни и душевни нарушения, които могат да бъдат отстранени само чрез възобновено приемане на наркотика.
При свързаните с вещества състояния на пристрастеност, СЗО разграничава следните видове:
– Морфинов тип / морфин, хероин, тилидин и др./
– Кокаинов тип /кокаин/
– Канабисов тип /хашиш, марихуана/
– Амфетаминов тип
– Барбитуратов и бензодиазепинов тип
– Алкохолен тип
– Халюциногенен тип /LSD, псилоцибин/
– Кат тип
– Опиеви антагонисти
Под термина „пристрастеност от дрога“, се разбира състояние на постоянна, респективно периодична или повтаряща се интоксикация, предизвикана от синтетични или естествени дроги, при което настъпват вредни последици за самото лице или обществото. Началото на всяка пристрастеност е свързано със злоупотребата. При редовно и постоянно приемане организмът привидно понася без реакции все по-големи количества от въпросното вещество. За да бъде постигнато същото субективно въздействие дозата трябва да се повишава. Много често злоупотребата с лекарство или друго вещество, водещо до състояние на пристрастеност, не винаги е осъзнавана от засегнатото лице. Нецеленасочени или фалшиви приемания също могат да доведат до проблем.
Към симптомът „пристрастеност към дроги“, спадат следните белези:
– психична и/или телесна пристрастеност
– повишаване на дозата, респективно подобна склонност
– абстинентни симптоми
– вредно въздействие върху самия човек или обществото
– опити за снабдяване с веществото чрез всякакви средства
Редом със злоупотребата с вещества, съществува и злоупотреба, която не е свързана с тях. Тя може да възникне не само от психотропни средства и не само в рамките на храненето и пиенето /анорексия и булимия невроза, пълнеене, алкохолно опиване/. Работата и спортът, сексуалността и играта също могат да подхлъзнат към наркоманно пристрастяване, както и всяка друга човешка дейност.
Фактори за пораждане на пристрастеност – Злоупотребата може да доведе до зависимост и без участие на волята и съзнанието. Такъв е случаят при нецеленасочено или неправилно приемане на дадена субстанция, често без показания и лекарско предписание. Тук могат да бъдат виновни недостатъчната просветеност, както и свободната продажба на такива продукти. Колкото по-продължителна е злоупотребата, тоест приемането на медикаменти или вкусови вещества, толкова по-голяма е опасността от развитие на зависимост. Трябва да се подчертае, че не съществува единна и типична наркоманна личностова структура.
При злоупотребяващите е налице психосоциално нарушение на развитието, при което се открояват следните особености:
1. Склонност към импулсивни и късосъединителни действия и постъпки.
2. Безогледна себеотносност.
3. Силна ранимост и „боледуване“ от околните.
4. Слаба издържливост.
5. Ограничено понасяне на фрустрации.
6. Надценяване и разширяване на телесните оплаквания.
7. Склонност към прикриване и омаловажаване.
8. Често неспособност за устойчиви междуличностови връзки.
9. Често надценяване на собствените възможности и способности.
10. Ниска продуктивност и изисквания към себе си.
11. Неустойчивост на чувствата и склонност към недоволство.
12. Ограничена готовност за справяне с неизбежното.
13. Често са годни за ангажиране само при собствен интерес.
14. Отсъствие на чувство за задълженост и отговорност.
15. Недоразвитие на чувствата в дълбочина.
16. Липса на целенасочено планиране на живота
17. Невключване в общността.
Социалната среда има голямо значие, много хора с пристрастеност, произхождат от семейства, в чиито предишни поколения е имало хора с проблеми с алкохол или дроги, а също и самоубийствени модели на поведение. Злоупотребяващите най-често общуват помежду си и тъкмо в напредналите стадии са социално изолирани.
Развитието на психична и телесна пристрастеност, както и нейното задълбочаване и интензивност, се обуславят от: степента на проблема, личността, възрастта, дрогата и нейния наркогенен потенциал.
Наркогенния потенциал, представлява свойството на едно химично вещество да предизвиква пристрастеност. Вещества с висок наркогенен потенциал, водят до зависимост при голям процент от хората, които ги употребяват. Например морфинът притежава твърде висок потенциал, а алкохолът – нисък. Само част от хората, които пият редовно алкохол, стават зависими /около 5 – 10%/. Вещества с висок наркогенен потенциал придизвикват твърде бързо проблем, докато при нисък могат да изминат години до развитието й. За настъпване на пристрастеност към сънотворни, успокоителни или транквилизатори е необходимо редовно приемане.
Лекарства без наркогенен потенциал могат също да доведат до злоупотреба, след като са употребявани с години. Лица, които вече веднъж са били в състояние на пристрастеност, могат да станат отново пристрастени в продължение само на няколко дни. Така хората с алкохолни проблеми могат бързо да изпаднат в това състояние. Дали би настъпила пристрастеност или не, зависи също от съответната личност. При висок наркогенен потенциал, след по-продължителна употреба, почти винаги се развива проблем.
При лекарства с ограничен до среден такъв потенциал, само част от редовно употребяващите стават злоупотребяващи, така както е при алкохола. Психично-устойчивите личности стават по-бавно пристрастени, отколкото неустойчивите – лабилните. При това социалната среда също играе значителна роля, както и обществените условия.
Център за Психология и Психотерапия