Присъстват ли в съзнанието ви мисли като тези?
- Никога няма да им простя.
- Това, което направиха, е непростимо.
- Те съсипаха живота ми.
- Нарочно го направиха.
- Бях съвсем малък/малка, а те така ме измъчваха?
- Те първи трябва да се извинят.
- Моята омраза е моята защита.
- Само слабите прощават.
- Аз съм прав, те грешат.
- Родителите ми са виновни за всичко.
- Няма смисъл да прощавам на когото и да било.
За повечето от нас прошката е труден процес.
Всички трябва да се научим да прощаваме. Всеки, който има проблем с любовта към себе си, има проблем и с прошката. Прошката отваря вратата към самоуважението. Много от нас години наред носят обида в себе си. И смятат, че са прави, защото не те, а другите са виновни. Ние наричаме такива хора затворници на собственото си чувство за справедливост. За тях важното е да са прави. Не е важно дали са щастливи.
Сигурно вече казвате: “ Но ти не знаеш какво сториха с мен? Такова нещо не се прощава.“ Нежеланието ни да простим има ужасяващи последици за нас и живота ни. Таената в душата обида е равносилна на една лъжица отрова на ден, а някои от вас я поглъщат с години. Тя се натрупва и вреди на здравето и духа ви. Няма как да бъдем свободни и здрави, ако сме оставили съзнанието си в затвора на миналото. Трябва да приемем, че нещата вече са отминали. Да, наистина, той, тя или те са се държали зле с вас. Но всичко това е вече минало. В такива случаи обикновено си мислим, че ако простим, сякаш признаваме, че стореното не е било чак толкова лошо.
Един от важните духовни уроци, които ни предстои да научим сега, е, че всеки от нас прави това, което мисли, че е най-добро за него в дадения момент. Хората действат според знанията, разбиранията и вярванията си, които притежават на съответния етап от развитието си. Бъдете сигурни, че всеки насилник като дете е бил обект на насилие. Колкото по-жестоко са се отнасяли с него толкова по-голяма е натрупаната в него обида, и съответно, толкова по-голямо е ожесточението му. Това не означава, че поведението му е приемливо или простимо. Да осъзнаем, че насилникът също е бил нараняван, е важно заради собственото ни духовно израстване.
Вероятно инцидентът се е случил много отдавна и е вече в миналото. Оставете го да си остане там. Позволете на съзнанието си да се освободи. Излезте от затвора и приемете светлината в живота си. Ако унизителното отношение към вашата личност все още е факт, се запитайте защо не се уважавате достатъчно? Защо все още търпите това положение? Целта е да придобиете чувство за собствено достойнство и уважение към себе си, което ще позволи на щастието, здравето и успеха да станат част от живота ви. Не хабете време и сили да „си връщате“ на виновника. Това е грешна тактика, защото каквото дадем, това ще ни върне животът. Така, че оставете миналото и обикнете себе си. Направете го днес, за да се радвате утре на прекрасно бъдеще.
Човекът, на когото ви е най-трудно да простите, е този, който ще ви предаде най-ценният и важен урок. Евда когато се научите да обичате себе си и се издигнете над миналото си, ще можете да разберете другите и да простите с лекота, и ще освободите духа и съзнанието си. А може би свободата ви плаши? И се чувствате по-добре със своите болки, познато недоволство и обиди?
Център за Психология и Психотерапия
39total visits,2visits today