Всяко човешко същество е частица от Вселената. И като частица от Вселената, то изпълнява определени функции тук, на този свят. Именно Висшата сила на Вселената ни дава съзнанието, което ние обогатяваме, чрез самия житейски процес, а после ни го отнема. Тоест, чрез живота си човек дава своя принос за еволюцията и развитието.
Представете си за секунда, че човекът е малка клетка от един цялостен организъм, какъвто е Вселената. Всяка клетка в нашия организъм, изпълнява определени функции и получава от организма всичко необходимо за това: хранителни вещества, енергия и тн. Всяка клетка има свой срок на живот, с течение на времето старее и умира, заменя се с нова. Във всеки жив организъм протичат два процеса: асимилация и дисимилация, или създаване и разрушаване. Здравето се определя от динамичното равновесие между тези две сили. Когато равновесието бъде нарушено, веднага се подава сигнал във вид на болест, който ни подсказва в кое място и защо равновесието е нарушено.
Но по какъв начин мислите ни могат да оказват влияние върху тези процеси?
Мисълта, това е универсална форма на енергия, която притежава както съзидателна, така и разрушителна сила. На всеки е известно какво влияние оказват върху човека любовта, добрината, грижата, одобрението и вниманието. Когато ги изпитва, човек се чувства щастлив, спокоен, радостен и здрав.
Ако един човек е заплашван постоянно, живее с чувство на страх, бива обиждан, ако в главата му постоянно се въртят разрушителни мисли, много скоро здравето му ще се разклати. Хората не оценяват достатъчно значението на мислите си. Ние сами създаваме своя свят и трябва да поемем отговорност за живота си. Но сме свикнали да обвиняваме някого другиго за проблемите си или себе си за грехове, които никога не сме извършвали.
По какъв начин мисълта оказва разрушително въздействие?
Представете си отново живия организъм. Ако някоя клетка започне да оказва разрушително въздействие върху себе си и другите клетки или върху целия организъм, тя скоро ще се разболее. По същия начин, ако мислите нещо лошо за себе си или изпитвате силно чувство на вина, постоянно се критикувате, вие задействате програмата за самоунищожение. Истината е, че много наши мисли, са ни били внушени през един или друг период от нашият живот. А до някои свои убеждения сме стигнали сами чрез логически умозаключения, опирайки се на натрупания от нас опит. Следователно подсъзнателната ни програма е създадена с помощта на други хора и с нашето непосредствено участие, чрез внушение или убеждение. Отначало нашите родители са ни внушавали едни или други мисли, като са ни ги повтаряли многократно. А ние, разбира се, сме им вярвали. След това учителите, връстниците, приятелите и тн. А сега ние самите си повтаряме постоянно всичко това.
Но не винаги, за да си внушим някаква мисъл, е необходимо да я повтаряме много пъти. Не само думите носят в себе си една или друга информация. Често децата копират поведението на родителите си. Понякога мисълта се загнездва в подсъзнанието мигновено, например при силен емоционален шок. А в някои случаи необмислена реплика, например на лекаря, може да се превърне в негативно внушение.
Подсъзнанието възприема цялата информация буквално, тоест ако някоя дума или израз са двусмислени, вътрешният разум осмисля и едното, и другото значение. Внимавайте какви думи и изрази използвате във всекидневния си живот.
Можем да дадем пример за подобни двусмислени фрази: „Направо ми се повдига от това“, „Не желая да те виждам“, “ Вие ми се свят от това“, „Не мога да го преглътна“, „Да не съм те чул повече“ и тн. Тези двусмислени фрази отразяват вашето отношение към нещата, затова най-важното е да промените отношението си, а заедно с това в речника ви ще се появят нови думи.
Център за Психология и Психотерапия