„Семейна съм от 30 години.Почти от самото начало съпруга ми се подхлъзна по алкохола,въпреки отвращението му,защото родителите му и цялото му семейство са битови алкохолици. Но след като набързо излочи около 700 грама ,отива да спи и винаги ,ама винаги с неистови викове се върти и се озовава с краката на възглавницата.След като крещи 30 мин. се изтрополява на земята и така заспива.Ужасът ме принуди да се спасявам с антидеприсант,който ми помага да си гледам децата и да ходя на работа,но сега започна една страхова невроза за дъщеря ми,която в бременна и незнам кого да спасявам него ли нря ли а за мен колкото толкова.А е млад,физически здрав и умен човек,когато не пие.
Но колко е това време -дето вика детето ми.Буквално 3 ма невинни човека се страхуваме за какво ли не.Имаше преди 2 год, една катастрофа и оттогава нещата са под всякаква критика.Непрекъснато е: „Оставете ме на мира, аз да се оправя сам.“И си вярва на измислени истории, живее в миналото, много злобен е станал, егоист само за себе си мисли и много др.“
Г-жа Стоева
Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте!
Усещам болката измежду думите Ви. Когато един член на семейството има зависимост ( във неговия случай ми се струва доста сериозна, цялата семейна система страда и се размества. Това е много време – често срещан битов алкохолизъм, в който, самият зависим не осъзнава колко сериозно е потънал в болестта си и вярва, че няма проблем и даже, че може да се справи сам. Това, за което говорите е наистина ужасно. Чак наструхнах при представата за виковете му, преди да заспи. Вие дълги години сякаш търпите това. Зад думите усещам, че доста се подценявате и сте ориентирана да служите на другите – в случая на него и на дъщеря Ви.
Бременността е изключително крехък период от психологическа гледна точка, дори и хормоните бушуват из нас като виелици. Чакането на нов живот често ни замисля за нашия, за това какво търпим, какво сме минали и през какво не искаме повече да минаваме. И в желанието да пазим мъничкия живот вътре в нас, ставаме силно нетолерантни към поведение от типа на съпруга Ви. Струва ми се че през алкохола той просто като щраус се заравя пред реалните проблеми – като травмата от катастрофата например.
Трудното, е че сякаш той не съзнава , че има проблем и се самокапсулира казвайки – „Оставете ме на мира. “ Мисля, че трябва да бъдете по – директни и да му покажете , че това поведение не може да продължава, като ултиматум даже да му кажете, че сте готови да съдействате , ако реши да осъществи промяната.
Кой първи? Аз мисля, че и дъщеря Ви и Вие и той се нуждаете от терапия. Възможно е и във формата на семейна терапия. Дъщеря Ви има рани и с наближаването на новия живот иска да започне на чисто. Вие имате нужда да видите себе си и собствените си нужди и да може да видите реално ситуацията, а не само да търпите и да оцелявате емоционално. Все пак ще ставате баба и е важно да имате сила и енергия за новия живот. Той – за борба със алкохолизма си.
Трудно Ви е, давам си сметка, но понякога трудното идва да ни промени – да сменим поведенческите си модели и да реагираме по нов, по – градивен начин. Вярвам, че може нещата в цялата семейна система да се подобрят но се изисква усилена работа в тази посока. Но усилието си струва. Повярвайте ми!
Пращам много сила, кураж и вяра и на Вас и на дъщеря Ви! Аз съм насреща!
С уважение: Диляна Велева
Център за Психология и Психотерапия – гр. София, гр. Пловдив