Способността да се решават проблемите е нещо много ценно. Ето няколко подхода, които могат да ви помогнат да започнете.
1. Анализът: Кой, къде, кога, защо, какво?
Независимо дали се опитвате да решите определен проблем или да промените обстоятелствата около вас, от голяма полза е да огледате проблема от всички страни:
– Кой? Кой друг влияе? Родител, който може би не одобрява промяната в кариерата ви в друга посока? Разходите на някои членове на семейството? Шефът ви, който не ви вижда като „способен да ръководи“?
– Къде? Къде се появяват проблеми? Вкъщи, на работата, с приятелите, с родителите?
– Кога? Има ли фактори, които задействат поведението, което желаете да промените? Можете ли да определите точно времето, когато си давате сметка, че започвате да се чувствате по различен начин?
– Защо? Като разкриете действителните причини, които ви карат да искате да се промените – прекратяване на взаимоотношения, напускане на работа? Възможно е, също така да откриете, че искате да се промените поради погрешно преценена причина, което ви позволява да промените посоката, преди да е станало твърде късно.
– Защо не? Какво пречи на промяната? Какво ви възпира? Какво би било необходимо, например, за да промените ситуацията? Запишете всичко, което ви идва наум, след това зачертайте онези, които не зависят от вас, както и факторите, които след съответно обмисляне, ви се сторят непрактични или абсурдни. По този начин ще останат само онези, които можете да контролирате.
– Какво? Какво можете да промените: ситуацията, поведението си, мисленето си, отношението си?
2. Творческо решаване на проблемите
Творчеството не се отнася само до рисуването. По-вероятно е да успеете да решите проблема, като пристъпите към него с разкрепостено и творчески настроено съзнание.
Ето някои начини на мислене, които биха могли да ви помогнат:
– Карта на ума – тя представлява графичен израз на вашите мисли, под формата на диаграма с отделни разклонения, които очертават възможностите и последствията. Този метод може да провокира нови идеи и ново вникване в проблема, което би било по-подходящо от обикновеното словесно описание.
– Латерално мислене – терминът е създаден през 1967 година от Едуард де Боно и се отнася до предлагането на нови възприятия и идеи. Това е мислене, което надхвърля очевидното и праволинейното и може да доведе до находчиви решения.
– Уединение – понякога малко лично пространство е достатъчно, за да се активизират мислите ви.
– Оглеждане и равносметка на вашата устойчивост, слабости, възможности и заплахи. Анализирайки ги, вие ще можете да направите своя избор.
– Книга на идеите
Много е важно улавянето на идеите в момента на тяхното възникване, независимо кога и по кое време възникват те.
– Чувство за хумор
Ще успеете по-бързо да установите връзка, ще започнете да мислите в по-широк план и по-ефективно, ако виждате и забавната страна на нещата.
– Преспиване с идеята
Докато тялото се възстановява, мозъкът работи извънредно. Малкото време, през което няма да се концентрирате върху проблема, понякога е достатъчно, за да решите да действате в правилната посока.
– Смяна на средата
– Крачка назад
Понякога имаме нужда от малко повече обективност и дистанцирането от ситуацията, пред която сме изправени, това би ни дало възможност да я преценим и анализираме. Често когато, поговорим за нещо, като му дадем възможност да излезе на светло, успяваме и да мислим по-ясно.
– Отскок
Светът не е съвършен, нито пък ние самите. Отскокът и гъвкавостта означават, че можете да използвате неуспеха, за да заздравите решителността си и да предотвратите бъдещи отклонения от целта. Помислете за „отключващите събития“ и обстоятелствата, при които възникват – например много пушачи, намират, че е много трудно да се откажат от една цигара когато, пият питие – по този начин, ще познавате слабите места на волята си. Може би трябва да промените очакванията си?
– Разделяй и владей
Когато усещате, че животът наистина излиза от контрол или ви предстои да се справите едновременно с няколко тежки проблема, можете да прибегнете до животоспасяващи действия, докато обстоятелствата се успокоят. Подреждането на приоритетите става още по-неотложно. Действайте при всяка спешна ситуация, търсете опора, когато ви е трудно. Атакувайте проблема стъпка по стъпка. Колкото по-голям и по-натоварващ е той, толкова по-необходимо е да го разделите на по-малки компоненти. Пренебрегвайте маловажното.
– Бездействие
Понякога е необходимо да поискате да се заемете с дреболии и да не приемате нещата много сериозно. Докато действията ви дават резултат, има време за изчакване, за възстановяване, релаксация и размисъл. Понякога се нуждаете от малко медитация, време, през което идеите ви да отлежат и да узреят, а вие да се спотаите, да притихнете, да натрупате спокойствие и да се приготвите за действие.
– Животът и други планове
Казват, че животът е това, което става, докато правим други планове, но плановете са онова, което ни подсказва с какво да се заемем най-напред. Плановете са карти, които ни водят през живота. Някои хора имат превъзходно чувство за посока и сякаш не се нуждаят от тях, но за много други е полезно усещането да знаят накъде вървят. Плановете начертават пътя до набелязаната крайна точка или цел. Подготовката на планове и определянето на цели е чисто и просто по-мащабна дейност, която в някаква степен всички ние вършим всеки ден. За някои хора идеята да си поставят цели в живота е нещо едва ли не тайствено. Но всички трябва да знаем, че целите ни позволяват да се концентрираме върху това, което искаме да постигнем. Целите трябва да бъдат: конкретни, измерими, постижими, реалистични и обозрими.
Център за Психология и Психотерапия