Не бихме могли да изучаваме мозъка, ако не обръщаме внимание на неговата най-съкровена тайна. Ние участваме в нея всяка една секунда от живота си. Представете си, че сте на почивка и се взирате в Големия каньон. Фотоните от слънчева светлина, които се отразяват в скалите, попадат върху ретината ви и проникват в мозъка ви. Зрителният кортекс се активизира посредством химическите и електрическите процеси, които протичат при съприкосновението между електроните. Вие обаче не си давате сметка за тази бурна дейност, а просто виждате ярките цветове и отчетливите форми на будещата страхопочитание бездна, чувате свирещия вятър и усещате горещите лъчи на пустинното слънце върху кожата си. Случва се нещо почти невероятно, защото нито един елемент от това преживяване не присъства в мозъка ви. Електроните се блъскат един в друг и това е всичко. Тъй като те не притежават нито едно от петте сетива, мозъкът също не разполага с тях.
Както повечето загадки, тази също е трудна за разгадаване. Начинът, по който възприемаме света, не може да бъде обяснен с някакъв материалистичен модел. И все пак неврологията си служи с модел, основан на електрически и химически реакции, който е материалистичен. Данните за физическото действие на мозъка се увеличават непрекъснато и се посрещат с огромно въодушевление от учените. Би ни било от полза да знаем със сигурност как връзката между ума и мозъка създава света, който виждаме, чуваме и докосваме.
Твърдо ли е дървото? Не и за термитите, които го дълбаят. Синьо ли е небето? Не и за безбройните същества, които не различават цветовете. Всяко едно от петте сетива в даден момент може да ни покаже една съвършено различна картина на света. Ако под картина разбираме светлината, звуците, миризмите, вкусовете и строежа на материята, ние стигаме до един будещ тревога извод: освен с абсолютно ненадеждната картина, която се намира в мозъка ни, ние не разполагаме с никакво доказателство в подкрепа на факта, че реалността е такава, каквато я възприемаме. Айнщайн се е изразил по-друг начин, казвайки, че най-невероятното нещо не е самото съществуване на Вселената, а фактът, че ние осъзнаваме нейното съществуване.
Тук се сблъскваме с един абсурд и колкото повече се задълбочаваме в него, толкова по-удивителен става той. Съзнанието напълно основателно може да бъде наречено „трудният проблем“ – фраза, използвана за първи път от Дейвид Чалмърс, специалист по философия на ума. Според него трудният проблем става лесен, когато отредим на съзнанието първостепенна роля, вместо да го подчиняваме на мозъка. След като казвате на мозъка си какво да прави, не би било пресилено да се твърди, че умът играе първостепенна роля, а мозъкът – второстепенна. Ние също така ви определихме като създатели на реалност. Кръгът ще се затвори, ако във всеки един момент вие не просто променяте мозъка си, не само задействате химическите му реакции, но също така създавате всяко нещо в него. Това е една по-радикална теория за ролята на ума, но по-далновидните когнитивисти и философи я поддържат, оказва се, че тя има много неподозирани предимства.
Добрата новина е, че мозъкът, който регистрира и съхранява всички ваши преживявания, подава ясни сигнали за онова, което трябва да бъде променено, винаги когато равновесието в партньорството между ума и тялото е нарушено и в резултат на това настъпват усложнения, водещи до срив. Най-ясните сигнали може да бъдат разделени на две групи: положителни и отрицателни.
Изграждане на същност
Кои от следващите неща свързвате със състоянието, в което се намирате в момента?
Положителни сигнали:
- Душевно спокойствие и удовлетвореност
- Любознателност
- Усещане за непредубеденост
- Чувство за сигурност
- Целеустременост, самоотверженост
- Усещане за одобрение и обич от страна на околните
- Бодрост – физическа и умствена
- Самоувереност
- Високо самочувствие
- Бдително съзнание
- Отсъствие на стрес
- Заинтересованост, отговорност
Отрицателни сигнали:
- Душевен конфликт
- Отегчение
- Умора – физическа и умствена
- Депресия или тревожност
- Гняв, враждебност, критично отношение към себе си и към околните
- Неясна цел
- Неувереност
- Постоянна свръхбдителност в очакване на опасности
- Стрес
- Ниско самочувствие
- Смут, съмнения и апатия.
- Във всеки етап от живота ви, още от най-ранното ви детство, мозъкът ви излъчва подобни сигнали, противопоставяйки ги непрекъснато един на друг, и по този начин допринася за изграждането на вашата същност.
- Обществото направлява този процес, но всеки човек създава собствената си същност в зададената от него рамка. Начинът, по който става това, е сложен и за него не се знае почти нищо. От нас се очаква да изграждаме същността си инстинктивно. Ние преминаваме през хиляди ситуации и крайният резултат е временен. След като сме я създавали в продължение на две-три десетилетия, никой от нас не знае как точно сме постигнали същността, която обитаваме.
- Процесът се нуждае от усъвършенстване. Тъй като всяко нещо, от което е съставена същността, се случва в съзнанието, всеки от нас има лична причина да разреши трудния проблем.
Център за Психология и Психотерапия
352total visits,6visits today