„Интелектът има съвсем малка роля по пътя към откритията. Настъпва някакъв скок в съзнанието – проблясък на интуиция може би – и ето, че разрешението на загадката блясва пред теб и ти въобще не можеш да отговориш нито защо, нито как.“ Алберт Айнщайн
Тълковните речници дефинират интуицията като „бързо и готово проникновение, силата или способността да стигаш директно до познанието без очевидна намеса на рационалната мисъл или дедукцията“. Произходът на думата е от латинското intueri, което ще рече „да виждаш отвътре“. Интуицията е начин на познание, на усещане на истината без обяснения. Сещате ли се колко пъти през последните няколко месеца просто сте „знаели“ или „усещали“ нещо, но тъй като сте го пренебренали или не сте се вслушали в него, сте пропуснали някакви хубави възможности? Или пък точно защото, сте го послушали, сте спечелили? Случаите могат да бъдат всякакви – незначителни или многозначителни. Голяма част от изследователите занимаващи се с този феномен, до един потвърждават следното: интуицията може да бъде събудена и развивана. Можем да се научим да виждаме повече, да чуваме повече, да усещаме повече, да знаем повече неща и за себе си и за света, в който живеем. Нещата, които днес пренебрегваме като маловажни и нямащи отношение към нас, често съдържат безценни напътствия, които само чакат, за да се обърнем към тях, ако знаем накъде да гледаме. Развивайки интуицията си, ние развиваме своето себепознание и самоуважение, а самоуважението е основата на доверието в себе си. Неподправеното самоуважение /което няма нищо общо с егоизма/, от своя страна ни зарежда с чувство на благоговение пред мистерията, наречена живот, в която и всички ние участваме.
„Когато ученият слуша, художникът си представя, математикът изчислява, а поетът си чака музата, за да му позволи да започне да рисува словесните си картини. И всеки от тях се моли за божествен напътствие. Всеки от тях обаче получава точно толкова, колкото е способен да възприеме“. Ърнест Холмс
Как се развива интуицията?
Като начало е добре да признаем съществуването й.
Отвореността към идеята обикновено е първата и най-важна крачка към свързването с нея. Втората стъпка е да наблюдаваме появата на интуитивните прозрения. За тази цел се налага да започнем да обръщаме внимание на случващото се в ума или тялото ни при разнообразни по тип ситуации, особено такива, изискващи вземането на решения. И вместо да се насилваме автоматично да стигаме до решение, бихме могли да се настроим към вътрешния си глас, за да почувстваме какви насоки ще ни даде той.
На трето място си оставяме време за изчакване – новото познание ще се появи тогава, когато е време да дойде. Хората на изкуството наричат този процес „чакане на музата“.
На четвърто място бихме могли за помощ и напътствия за достигане до познанието. За много от нас сутринта е превъзходно време за медитация. В няколко минути пълна тишина, отпускаме съзнанието си и оставяме отговорите сами да изплуват на повърността му. А тогава, когато става въпрос за здравето и пълноценния живот, надяваме се, че ще сторите всичко по силите си, за да подпомогнете постигането на вашето благополучие. Поемете риска и споделете нещата, които усещате, че стават с вас. Не забравяйте, че пълната искреност към самия себе си е една от най-предизвикателните цели, които човек може да си постави. Най-лесно е да продължаваме да се самозаблуждаваме, да отлагаме изправянето очи в очи с нещо, което отдавна знаем, но което не желаем да си признаем. Междувременно не забравяйте и да се щадите. Използвайте едно или повече от средствата, които познавате – работа със сънищата, медитация водене на дневник, визуализация.
„Интуицията не е стряскащ дар, привилегия за шепа ясновидци. Целта й не е толкова да разгадае бъдещето, колкото да ни помогне да се потопим по-пълноценно в настоящето. Интуицията е задължително оперативна и толкова често срещана, че понякога ни убягва.“ Джоан Борисенко
Център за Психология и Психотерапия