Хората разговарят с другите, защото имат нужди, на които трябва да бъде отговорено. Без споделянето на информация всеки от нас се чувства самотник в големия свят. Тогава просто не сме наясно какво да очакваме. Без взаимно разбирателство връзките между хората се разпадат, а задачите остават неизпълнени. Когато общуването протича сдържано, когато „вървим по ръба“, стараейки се да кажем онова, което ще се хареса на другия, а не нещата, които мислим в действителност, когато казваме „да“, а имаме предвид „не“, то няма нищо по-лесно от това да прекосим линията на почтеността, след която отношенията ни с околните придобиват напълно безсмислен и суховат вид. Любезният празен разговор, не е чак толкова лош, но в никакъв случай не можем да го наречем удовлетворяващ. Невъзможността да изкажем истинските си чувства обикновено изцежда енергията ни. Общуването между хората се характеризира с далеч по-голяма близост, когато са в състояние да споделят истинските си чувства и емоции. Когато не сте заети с общуване с някой друг, вие водите вътрешен разговор със себе си – независимо дали го съзнавате или не. Тези вътрешни разговори или монолози са точно толкова податливи на изкривяване и недоразумения, колкото и реалните. И тъй като вътрешният разговор посочва начина, по който гледате на света и възприятието, което имате за себе си, те оказват знаменателно отражение върху вас, вашето здраве и щастие.
Начини да говорим истината:
1. Бъдете реални – Правете разлика между нещата, които наистина усещате /чувате, виждате, забелязвате, помните/ и онези, които си въобразявате /тълкувате, вярвате, предполагате/ като истина. Твърдението „Виждам, че си се вторачил в пода“ е ваше лично преживяване. Докато твърдението „Виждам, че не се чувстваш много удобно“ е тълкувание. Ако допуснете да повярвате на личните си интерпретации за поведението на другия, то тогава ще реагирате не на неговото действително поведение или думи, а на вашето лично тълкувание за тях.
2. Бъдете прозрачни – Да бъдеш прозрачен означава да нямаш нищо против да бъдеш видян такъв какъвто си. Противно на популярните предубеждения, хората обикновено стават много по-приятни, когато разкриват нуждите и неувереността си. Това не означава, че трябва да разказваме в най-ярки и дребни подробности историята на своя живот. Става въпрос за това, че е хубаво да бъдем по-открити за чувствата, впечатленията, нуждите и самовъзприятията си относно човека, който в момента играе ролята на наш събеседник.
3. Обърнете внимание на намеренията си – Каква е целта на общуването ви – да намерите допирателни точки с другия или да го контролирате? Когато подхождате с намерението за връзка, то тогава най-естествената ви реакция е да разкриете истинските си чувства, да се постараете да разберете как се чувства и другият и да намерите общото между вас. А когато желанието ви е да контролирате, то тогава интересът ви разбираемо ще бъде насочен към обръщане на нещата в изискваната от вас посока – да избегнете конфликта, да накарате другия да ви хареса, да бъдете оценени като знаещи, преуспяващи и тн.
4. Следете обратната информация – Да предоставиш обратна информация по време на общуване, означава да уведомяваш вербално другия как ти се отразяват действията и думите му. А да бъдеш отворен за получаване на обратна информация, предполага да проявяваш любопитство и желание да знаеш как твоите действия се отразяват на другите хора. Мнозинството от нас не получават достатъчно валидна обратна информация във всекидневното си общуване, макар да копнеят за нея.
5. Дефинирайте ясни параметри за нещата, които искате – Повечето хора се въздържат да молят за каквото и да било в интимна връзка – от страх, че или няма да го получат, или че другият ще им го даде по задължение. Да помолиш за нещо, което искаш, е израз на доверие към другия. Защото с подобно действие човек прави стъпка в неизвестното, без да има ни най-малка представа как ще реагира другия.
6. Бъдете наясно с психическите си проекции – Ако човек е потиснал определени аспекти от своята личност или те са останали единствено на подсъзнателно ниво, нищо чудно да установи, че е избрал модел на поведение, насочващ го към хора от противоположния пол със същите потиснати качества.
7. Преосмисляне на предишно твърдение – Това означава да си дадем позволение да се върнем отново към конкретен разговор или действие от миналото си, ако установим, че те имат връзка с определени настоящи преосмислени позиции. Например: „След като неволно изрекох това и това, впоследствие осъзнах, че тези мои думи въобще не са били случайни. Сега чувствам, че…“
8. Поддържане на различията или възприемане на множество перспективи – Повечето хора се страхуват от прекомерно сближаване, защото се страхуват, че ще изгубят самоличността си в конкретната връзка. Но ако сте наясно как да поддържате различията, за вас няма никаква опасност да се изгубите. Това е способността да слушате другия и да проявявате разбиране към мнението му, но без да изгубвате перспектива за собственото си становище по въпроса.
9. Споделяне на смесени чувства – Понякога се улавяме, че много ни се иска да кажем на някого истината, но същевременно се тревожим да не го нараним. Желанието за „прочистване на въздуха“ може да бъде съпътствано от страх от последващо недоразумение. Но ако вие сте сред хората със смесени чувства, добре е да сте наясно, че даването на израз и на двете ви усещания, би могло да задълбочи същестуващата връзка.
10. Тишината като медиатор – Истинското общуване зависи колкото от мълчанието, толкова и от думите – тишината между вашите собствени думи и тишината, която настъпва, докато чакате отговора на другия. Приемането на тишината като медиатор в общуването подпомага разбирателството между събеседниците, утвърждавайки истината, че на този свят съществуват много неща, които нито могат да бъдат узнати веднага, нито да бъдат фиксирани веднъж завинаги. Тези неща изплуват на повърхността постепенно, докато опознаваме другия.
Център за Психология и Психотерапия