ШИЗОИДНИЯТ ХАРАКТЕР
Терминът „шизоиден“ произлиза от шизофрения и индикира наличието на шизофренични тенденции в Аз-а. В повечето случаи шизоидния характер се стреми да разкъса на две единството на „душа-тяло“, мисленето е отделено от чувствата и от съзнателното и адекватно изживяване на емоциите.
Междуличностните отношения са доминирани от афизичността, несигурността, емоционалното и чувствено затваряне и страха от отхвърляне. Връзката с външния свят е нарцистична, лишена от емпатия. Наблюдава се дисоциация между мислене и емоция. Аз-а е слаб и не е в контакт с реалността, понякога се извършва едно самоцелно планиране.
Характерни черти са:
- интроверсия
- нарцисизъм
- гениалност
- потискане
- изтласкване
- изолация
- отчуждение
- студенина
- неподвижност
Физически черти:
- жилав
- затворен
- контрахиран
- лицето прилича на маска
- изгаснали очи, странни, непроницаеми, далечни
Рискови зони:
- сензорните органи
- сърдечносъдовата система
Патологични форми:
- личностови разстройства
- шизофрения
- невроза на приемане
- кататония
- конверсии
- параноя
- депресия
- мания за преследване
ОРАЛНИЯТ ХАРАКТЕР
Характеровата структура от орален тип се отличава с „болестна“ интелигентност, афизичност, оскъдно чувство за независимост, с тенденцията да се вкопчва в другите, ниско ниво на агресивност и постоянното изискване да бъде подкрепян, подпомаган и обгрижван /усещане, че е пръв сред равни, на който всичко му се полага/.
На моменти се проявява страхът от изоставяне, на който той реагира чрез компенсаторни модели, изразяващи се в преувеличено търсене на независимост, на което обаче той все пак не удържа в стресовите ситуации. Във всяка ситуация оралният характер търси да бъде център, демонстрира нуждата си от безусловна любов и подкрепа, макар, че понякога самият той се държи така, все едно подкрепя другите. По правило оралният характер се отличава с ранно развитие: често детето демонстрира интелектуални възможности над средната норма, проговаря и прохожда по-рано от останалите.
Животът на оралният характер е доминиран от усещането за вътрешна празнота и претенцията другите да запълнят тази празнина. Детството и юношеството на оралния тип са изпълнени с депресивни или маниакални епизоди / тенденция към завоюване на първото място в учението, спорта и тн., с търсене на „центъра“, на усещането, че е пръв сред равни, без при това да се наблюдават психотични епизоди.
Междуличностните отношения се отличават с подчертана потребност от подкрепа, липса на физичност, постоянно търсене на утвърждаване, тенденция към интелектуализиране на чувствата и емоциите/по-скоро говорене за любовта, отколкото усещане и изживяване/, но също и моменти на интензивно преживяване на емоциите и усещането, че „…… трябва да дам и да направя всичко възможно, за да не бъда изоставен“. Склонност към привързване, жажда за удоволствия, ведрост без определено съдържание, жажда за забавления, егоцентризъм, страх да не бъде изгубен обектът за опора, превърната в роля жизнерадост. Чувство за самота, отделяне от заобикалящия свят, немарливост, нереални връзки, усещане, че остава сираче, лекомислие, липса на твърдост, липса на воля.
Патологични форми
- депресия
- меланхолия
- маниакални поведения до същинска мания понякога
- хиперконсумация
Рискови зони
- стоматологичен апарат
- цервикална зона
- церебрална система
- храносмилателен апарат
- дихателен апарат
Център за Психология и Психотерапия