Установено е, че за успеха /както в личната, така и в професионалната сфера/ е важна не само академичната интелигентност, наричана още коефициент на интелигентност. Понятието „интелигентност“ беше променено, така че да включва емоционалните умения, а не само лингвистичните, математическите и логическите особености, използвани при нейното определяне.
Критерии за емоционална интелигентност:
- Познаване на собствените емоции.
Това е способността да разпознаваме чувствата, които изпитваме и да не ги пренебрегваме, когато са неудобни. Важно е да сме в състояние да кажем: „Завиждам“, макар да ни е неприятно да го признаем. Завистта може да не си подхожда с представата ни за нас самите. И даже когато, не можем да определим точно някое свое чувство, трябва да знаем, че се намираме в някакво емоционално състояние и не бива да вземаме незабавно решения или поне трябва да действаме с известна предпазливост. Например, ако един човек е ядосан, е важно да може да си каже: „Аз съм ядосан“, а не да потиска емоцията и да взема лекарства против даден симптом, например: главоболие.
- Управляване на емоциите.
Това е способността да се справяме с неудобните емоции, веднага щом сме осъзнали, че ги изпитваме. Най-важното е да създадем в себе си режим „вътрешна майка“ и да се научим да се самоутешаваме, когато положението ни се струва трудно. Един добър управител знае кога да упражни натиск върху екипа си, за да постигне и невъзможното и кога да го поздрави с постигнатото. Например, когато сме потиснати, се справяме не като се самообвиняваме, а като превключим на грижовен режим. По този начин знаем, че ценим и се грижим за себе си.
- Самомотивиране.
Емоциите ни мотивират, но могат и да ни омаломощят, ако са твърде силни и им позволим да ни завладеят. Ако желаем да получим онова, което сме решили, че искаме от живота, ще трябва да си изработим известен емоционален самоконтрол. За целта може да се наложи да отлагаме наградите или да потискаме импулсивността си. Ще си изработим начини да се самонаставляваме, което означава да оставим настрана неотложните си емоционални нужди с увереността, че можем да се оправим с тях по-късно. Ако успеем да постигнем това, ще се озовем в поточното състояние или зона и това ще ни позволи да се справим блестящо във всяко начинание.
- Разпознаване на чуждите емоции.
Когато започнем да разпознаваме емоциите си, ще ги усещаме по-точно и у другите. Тогава ще можем да ги изпитваме заедно с ближния, а не само да го съжаляваме. Това е различно от съчувствието и когато хората усещат, че някой им е искрено съпричастен, те нямат чувствтото, че се отнасят снисходително с тях.
- Управляване на връзките с другите.
Отношенията, които не се основават само на власт и предварително определени роли, изискват емоционална интелигентност. Разбирането на чуждите емоции ни дава способността да мотивираме другите, да бъдем добри водачи и да работим успешно в екип. Можем да даваме и вземаме, и да бъдем спонтанни, когато моментът го налага. Ще се освободим от сковаността, породена от страх и тревожност, и ще започнем да приемаме себе си и другите. В личния живот емоционалната интелигентност е от изключително значение за създаването на щастливи и сплотени семейства. Връзките от който и да е вид между двама души също може да усетят благотворния й ефект.
- Трансформиране на емоциите.
Има много практически причини да се научим на емоционална грамотност, но една от тях изпъква най-силно. Това са личностните и житейски промени, които може да ни донесе разбирането на чувствата. Всяка емоция има своя противоположност, понякога и повече от една. Ако разберете коя е тази противоположност и какво означава тя за вас, както и самото чувство, значи сте успели да уравновесите везните. Вече няма да сте в лоша форма. Трансформирането на угнетеността в полезен гняв, отчаянието – в надежда, или самотата – в създаване на контакти с други хора, ще промени драстично качеството на живота ни. Ще усетим огромен ефект, когато осъзнаем, че всичко в живота има трансформираща сила, стига да намерим ключа.
Център за Психология и Психотерапия