Хората страдащи от зависимо разстройство на личността, се чувстват в крайна степен безпомощни, слаби, празни и непълноценни. Привързвайки се към друг човек, те придобиват сила и самоуважение, които им помагат да оцелеят. Заедно с това обаче изпитват страх, да не загубят този човек, който им е толкова необходим. Не могат да понесат мисълта да останат сами.
DSM – IV описва зависимото разстройство на личността по следния начин:
Страдащият от заболяването, изпитва много силна потребност, някой друг да се грижи за него, което води до покорно, смирено и безпомощно поведение и до страх да не бъде оставен. Тази потребност се развива в началото на зрялата възраст и се проявява в различни ситуации с най-малко четири от изброените по-долу особености:
- Болният изпитва затруднение при вземане на обикновени решения, ако не получи достатъчно съвети и подкрепа от околните.
- Изпитва нужда другите да поемат отговорност в повечето области на живота му.
- Трудно изразява несъгласие с околните от страх да не загуби подкрепата и одобрението им /не става дума за истински страхове от наказание/.
- Трудно инициира проекти или върши нещо сам / по-скоро поради липса на самоувереност, по отношение на преценките или на способностите си, отколкото на мотивация или енергия/.
- Болният е готов на всичко, за да получи грижи и помощ от околните дотам, че изявява желание да прави неща, които са неприятни за него.
- Страдащият от този вид разстройство се чувства безпомощен, когато е сам, поради прекомерен страх, че няма да бъде в състояние да се грижи за себе си.
- Веднага се опитва да създаде нова връзка като източник на грижи и подкрепа, когато предишната приключи.
- Неоснователно се страхува да не бъде оставен сам да се грижи за себе си.
Какви хора страдат от подобен вид разстройство?
Обикновено това са хора, които са били обградени, твърде дълго време, от всеотдайни близки – родители, братя или сестри, приятели, партньори и тн. Поради засилената всеотдайност на хората около тях, те не са изградили / или са притъпили/ механизмите си, да се справят самостоятелно със собствения си живот. Това води до вид инвалидизация и невъзможност да се почувстваш цял, завършен и пълноценен.
Център за Психология и Психотерапия
462total visits,3visits today