Волята не е някаква специална способност. Тя зависи от много физически и психически фактори, обуславя се от равновесието на цял комплекс мозъчни центрове. Волята се появява, изчезва и се променя според промените на личността ни. Знаем че, истинската, уравновесена, ясна и хармонична енергия поражда истинската воля – спокойна, невидима, силна и трайна. Мнимата енергия, липсата на такава, сковаността, нервността, умората, безпокойството, инатът, импулсивността, психическите отклонения, пораждат мнимата воля или безволието.
Волята изисква възможно най-голяма част от съществото ни да се насочи към целта, и то с минимално усилие. С други думи, без принуда, без вътрешни „дрязги“. Ако трябва да правим усилие на волята, за да надвиваме стари навици, то ние подхождаме към действието само с част от себе си и това не е истинска воля. Само човек притежаващ спокойна сила, е способен на действие. Той върши това автоматично, защото действието е присъщо на човека. И ако освен това той е наясно със себе си и е свободен вътрешно, то този човек притежава воля. Той не трябва да се домогва до нея, стискайки юмруци. Без усилие волята веднага се отзовава на повика му. Да възпитаваш, волята си означава да постигнеш яснота, сила, равновесие, интелигентност. Това вече не е „воля“ разбирана в най-общ смисъл, а по-скоро върховна нравствена сила, основаваща се на спокойна и необременена психика. Мнимата воля е като хилаво дърво, чиито корени са сгърчени, истинската воля е като млад, силен и гъвкав дъб. В такъв случай не трябва да казваме: „Това е въпрос на воля“, а по-скоро „Това е въпрос на сила и вътрешна широта на духа.“
Волята изисква свободните ни сили да се насочат вкупом в една и съща посока. Волята е спокойно действие, породено най-вече от освобождаване на самия себе си. Тя означава себевладеене и възможност за въздействие върху външния свят. За тази цел е необходимо да отстраним всичко, което преми на Аза да се съсредоточи.
Нормалната жизненост е първото условие за истинска воля. Трябва да се стремим да отстраним недостатъците на волята – мързел, мудност, колебания, импулси и тн. Към изграждането на волята трябва да подходим постепенно. Необходимо е:
- да познаваме физическото и психическото си състояние.
- постоянно да се съобразяваме с него.
- тръгвайки оттук да се упражняваме според възможностите си и да тренираме колкото е възможно по-редовно.
Добре проведеното самовнушение може в голяма степен да помогне. Внушението е залагане на дадена мисъл в ума ни. Станала несъзнателна, тази мисъл кара индивида автоматично да осъществява дадени постъпки. Възпитанието на вниманието също е от значение. Вместо да разпиляваме ума си, да се научим мислено да се придържаме към дадена задача. А умственото разпиляване е много често срещан недостатък. Мозъкът трябва да е способен да се съсредоточи върху задачата, която ще изпълнява, без да се разсейва. Става дума за съзнателно съсредоточаване. Естествено, упражненията за съсредоточаване не трябва да се правят до изтощаване или до появата на фикс идея. Не трябва да бъдат нито много продължителни, нито много сложни. Важно е да бъдат прекъсвани от почивки, които са като „ваканции за ума“. Да се научим да чувстваме себе си при всяка отделна проява на тялото ни, е от огромно значение. Добре е да започнем да чувстваме движенията си. Не е нужно да се владеем, а просто да съзнаваме. Да осъзнаваме изцяло стотиците автоматизирани жестове е чудесно упражнение. Осъзнаването на жестовете, бързо довежда до осъзнаване на поведението във всеки един момент. Субектът си изработва умерено държание, гъвкаво и лишено от емоции. Трябва да се подчертае, че тези тренировки, не целят пречупването на личността. Човек не трябва да стиска зъби за да изглежда невъзмутим. Напротив, невъзмутимостта му е станала лесно достижим автоматизъм.
Ако някой иска да възпита в себе си истинска воля, а не притежава физическа и психическа опора, от само себе си се разбира, че първата му работа е да открие тази опора.
Център за Психология и Психотерапия