Хипнозата / от гръцкото hypnos – сън/, като название е дадено от J.Braid 1843 година, но като практика е била позната още в древната медицина. Тя представлява, предизвикано от хипнотерапевта съноподобно състояние, в което оздравителното внушение, сугестията се запечатва по-трайно и довежда до премахването на отделна симптоматика, от която се оплаква клиента. Именно постхипнозата е интимният механизъм на психотерапевтичния процес.
Въвеждането на клиента в хипноза, обикновено става по словесен път, но е възможно и да се осъществи, с фиксационния метод – вторачено следене с поглед на малък предмет, на около двадесет сантиметра от очите, например блестящо топче, фигурка или нещо друго.
При словесното въвеждане в хипноза, хипнотерапевтът говори тихо, с равен глас, с ясни и кратки фрази: „Отпуснете се на дивана….Затворете очи…Помислете си за отдих и почивка…..Обзема Ви пълно спокойствие и вътрешна тишина….Усещате как ръцете ви се отпускат и натежават….приятно се отпускат и натежават….приятно се отпускат и натежават….Цялото тяло се отпуска и натежава….Приятно ви е….Добре ви е….Доспива ви се….Доспива ви се много, но продължавате да чувате моят глас….Дишате бавно, равномерно и спокойно…Доспива ви се още повече, но ме чувате ясно и разбирате всяка дума….Заспивате….Заспивате….Заспивате….Леко, приятно и хубаво…Спите“
Отделните фрази се повтарят многократно. Следи се дали клиентът се поддава на формулите за внушение. Ако хипнозното състояние е настъпило, започва отстраняването на отделните болестни симптоми, или създаването на установъчни нагласи за благоприятно функциониране. Сугестивните формули трябва да бъдат кратки, точни, ясни и разбрани: „Тежестта в гърдите ви изчезва…Дишате бавно…Спокойно….Гърдите дишат сами….Стяганията в главата се отпускат…На главата ви олеква….Вече нямате главоболие…!“
Хипнозата се използва често и с прилагането на така наречената кортикодинамична или психофизиологична декапсулация. Този метод се основава на хипотезата, че тежкото психотравмено преживяване остава „капсулирано“ в душевността на клиента. За да се „декапсулира“, клиентът се въвежда в умерено дълбоко хипнозно състояние и тогава му се внушава, пренасяне на психотравмената ситуация и повторно изживяване на психичната травма. Ако психотравмата е неясна, се използват насочващи фрази и изрази, например: „Тежкото дишане, сърцебиенето, треперенето, страхът и мъката, които изпитвате сега, Ви напомнят за онази случка……“. Така се провокира повторно изживяване на психотравмата и последващото отреагиране, катарзисът. Към края на сеанса, хипнотерапевтът внушава на клиента добро самочувствие и го извежда от хипнозата.
Извеждането от хипнозата е виниги индивидуализирано, но може да се използват следните формули: „А сега вече сънливостта и отпуснатото състояние преминават…Постепенно активността се възвръща и изпълва цялото тяло…Сила и бодрост раздвижват крайниците….Протегнете ръцете и краката……все повече се разсънвате….Отворете очи!….Очите се отварят и Вие се събуждате….Събуждате се напълно!“
Център за Психология и Психотерапия