Боят на децата е неефективно възпитателно средство.
Ако родителите бяха съвършени, нямаше да говорим за бой. Но те не са съвършени. Те са човешки същества, които са способни да губят търпение и с това да покажат именно, че са човешки същества. Телесните наказания могат да бъдат „извинени“ само по тази единствена причина, а не защото са добър начин, да се покаже на детето как да се държи.
Всеки път когато удряме детето си, ние го учим да ни мраза, да се бои от нас и да ни избягва. А как да го възпитаваме, след като сме го научили да ни мрази, да се бои от нас и да ни избягва? Освен това някои наказания пробуждат в детето силно желание за мъст. Обикновено в моментите, в които го удряте, детето ви ненавижда и мислено си обещава да ви отмъсти, когато порасне.
Боят, както и другите телесни наказания, не върши работа, когато детето стане, да кажем на единайсет или дванайсет години, /не, че преди това е бил ефективен./ Кой може да набие юношата, когато вече на ръст е почти колкото нас? И дори и да го набиете, вие не можете да му попречите или да го спрете да избяга – не само от вас, а и от вкъщи например.
Истинската драма е, че много родители смятат боя за основно възпитателно средство. Те не съзнават колко безрезултатно и вредно за отношенията им с детето, може да бъде честото прибягване до бой. Не разбират, че биха имали работа със съвсем различно дете и че отношенията им с него биха били, много по-задоволителни, ако използваха по-положителните и човешки средства, които всички знаем.
Нека да обърнем внимание и на един особен вид „бой“.
Той не е следствие от лошото държание на детето. След като набиете детето, вие си давате сметка, че то не е заслужавало това, че може би сте се скарали със съпруга си или началника и детето е станало изкупителната жертва.
Тогава трябва да отидете при детето и да му обясните, че сте загубили търпение, защато вече сте изнервени и че съжалявате за това, което сте му причинили. Ако постъпите така, ефектът ще бъде много по-добър, отколкото да продължавате да обвинявате детето, давайки си сметка, че вие „си изкарвате гнева и яда на него/.
Много родители смятат, че боят е пряко свързан с дисциплината, на която е нужно да научим детето. Но истината, е че между двете няма нищо общо. Не е вярно, че ако родителите прибвягват до физическа саморазправа с децата си, децата ще бъдат по-послушни, дисциплинирани, мотивирани или успешни.
Боят е метод, който се нарежда сред най-нежелателните за възпитанието на едно дете.
Център за Психология и Психотерапия