Надеждата е златна емоция, но за нея е нужна голяма мъдрост. Тя може да донесе в живота вълнение и чудеса, и да бъде силен мотиватор. Надеждата е от огромно значение за емоционалната интелигентност, понеже ни показва какво всъщност искаме. В най-добрата си форма тя е стимулираща живота енергия, която съдържа в себе си възможности, промяна, вълнение и удовлетворение. Но в най-лошата може бързо да се превърне в разочарование и отчаяние, когато онова, на което се надяваме, не се случи или ако се случи, не ни носи очакваното удовлетворение. Способността да се разочароваме и да живеем с това е част от способността ни отново да се надяваме. При многократни разочарования може бързо да се отчаеме, което по същество е отказ да се надяваме на каквото и да било, или да се обърнем към цинизма като форма на защита, срещу причиняваните от надеждата болки.
Може би четете това, защото се чувствате разочаровани или ви е омръзнало да се мятате между противоречиви чувства, което е част от надеждата. Или пък се чувствате отчаяни, загубили сте надежда и искате отново да се надявате за онова, което наистина искате и от което се нуждаете. А може би страстно се надявате на нещо, въпреки нищожните шансове то да се случи, и искате да знаете как да се справите с тревогата, която вероятно изпитвате.
Защо се надяваме?
Някои видове надежда са от съществено значение за живота. Почти е невъзможно да живеем, без да се надяваме на нещо. Дори и човекът, който се кани да се самоубие, се надява, че смъртта ще е по-добра от живота. А дори някои положение истински да ни харесва и да не искаме нищо повече, в един момент може да се уловим, че се надяваме то да продължи. Така, че надеждата ни предпазва от истинското и пълно изживяване на настоящето.
Надеждата проектира живота ни в бъдещето. Това означава, че искаме нещо да се случи и може да вложим някаква енергия в неговото осъществяване. Надеждата включва в себе си промяна на сегашната ситуация, но и скрита критика към него. Може да се надяваме да се случи нещо, например – да ни се роди дългоочакваното дете, да е слънчево в деня, в който сме решили да си правим пикник или да бъдем одобрени за фантастичната работа, за която сме кандидатствали. Може да се надяваме например, че изследванията на наш приятел са добри, че любимият няма да ни напусне или че самолетът, с който, летим, няма да се разбие. Независимо дали нашите надежди са положителни или отрицателни, те винаги съдържат в себе си желания и очаквания за бъдеща промяна.
Когато се надяваме, ние всъщност си казваме следните неща:
- Нещо в сегашния ми живот не ме задоволява или нещо, което може да се случи в бъдеще, ме тревожи.
- Мисля, че ако се случи /или не се случи/ определено нещо, това ще ме направи щастлив.
- Ако нещо не се случи /или се случи/, ще бъда разочарован, отчаян, нещастен или уплашен.
За да се надяваме, трябва кураж, защото казваме какво искаме да се случи. В такъв случай пред нас се откриват две доста трудни възможности. Желаното може да не стане и тогава ще трябва да го преглътнем, или пък да стане, но да открием, че всъщност не него искаме.
Вече разгледахме положителните и отрицателните форми на надеждата. Има и трета, която не е обвързана с резултата, а по-скоро с определена нагласа. Тази надежда представлява ориентиране на сърцето към бъдещето, дори и когато разумът ни казва, че от това положение няма измъкване. Отчаянието е рационална емоция. То идва, когато нашите надежди са разбити и анализът ни на ситуацията показва, че вероятността да постигнем набелязаната цел е нищожна. Нагласата на надежда обаче е ирационална, защото настоява да вярваме, че въпреки всички факти има шанс да се случи нещо по-добро. Нагласата на надежда всъщност ни кара да се откажем от резултата, на който сме се надявали, и да възприемем едно постоянно търпение.
Т. С. Елиът пише за тази способност да се чака без определена надежда: „защото надеждата може да бъде надежда, не за онова, което трябва“ и все пак казва: „вярата, любовта и надеждата, те всички ни очакват.“
Център за Психология и Психотерапия