Трудно е да се мисли за омразата, понеже това е доста тежка тема. И да мразиш, и да съзнаваш, че си мразен, е много мъчително. В своята най-чиста форма тя носи убийства и унищожение. Може да бъде съсредоточена върху определен човек или да обхваща цели групи, понякога дори раси. Омразата е главна движеща сила на расизма и сексизма. Човешката история още носи белезите на тези масови омрази, предизвиквали зверства, войни, преследвания и геноцид.
Ако започнем да разбираме тази емоция в себе си, ще сме в състояние да се отделим от колективната омраза.
Първо трябва да почувстваме собствената си омраза и да започнем да я разбираме – да се изправим сами срещу нея, което не е лесно. Има различни начини за справяне с омразата. Единият е да намалим нейната сила, като наричаме много неща омраза. Например можем да използваме тази дума, когато сме вбесени, затова, че не получаваме, каквото искаме. Едно малко дете би казало: „Мразя те, мамо“, когато всъщност й е ядосано. Една жена може да каже на съпруга си: „Много мразя да оставяш неизмити чинии в мивката“, а всъщност да се чувства разочарована, защото той не е подреден. Нито детето, нито съпругата мразят другия. Те мразят само начина на поведение на техните близки, който им влияе в момента.
Друг начин да се справим с омразата е да си позволим да я изпитаме за кратък период от време, например след разпадането на една връзка. „Мразя го защото, ме напусна“. Ако сме обичали някого и той ни е напуснал, ние дълбоко знаем, че след известно време ще го преболедуваме и няма да изпитваме същото към него. В този случай ние използваме интелигентно временната си омраза. Позволявайки си да я изпитваме към своя любим, за да скъса връзката между нас, ние същевременно осъзнаваме, че тази емоция е кратковременна. След седмица – две ще виждаме нещата по-ясно и ще намерим в сърцето си сили да простим. Ние не позволяваме на омразата да ни завладее напълно, само я използваме като трамплин към следващия етап, в който вече ще сме без своя любим. Също така сме честни към себе си относно степента, до която той ни е причинил болка. Успяваме да виждаме през омразата, но и използваме нейната емоционална енергия. Това е един положителен пример на искрена, но творчески използвана омраза. В контраст с нея истинската трагедия на неизследваната омраза се крие в това, че може да съсипе или да не съсипе омразния човек или нещо, но със сигурност ще съсипе онзи, който мрази.
В по-голямата си част омразата в нас е несъзнателна, защото не бихме понесли да я признаем. Тя тече като чудовищна подводна река под града, който съзнателно сме си построили, за да живеем в него. Но ако не е затворена в канали, тази река ще подкопае основите на сградите.
Хората биват разяждани от омраза, отричана с години, може би дори цял живот. Понякога тя изригва с пълна сила в старостта и предизвиква ужасяващия спектакъл на стар човек, който реди убийствени, преливащи от омраза монолози. Ругаейки хората, за това че са го оставили, той отблъсква от себе си всички, освен най-упоритите. Не старостта го прави такъв, а защитната му маска се е износила през годините и дълго потисканата му омраза е излязла на повърхността. Но един стар човек, който е признавал омразата си през годините и я е използвал интелигентно, ще живее в мир.
Физически усещания при омраза:
Омразата представлява цял спектър, така че усещанията за нея варират от неудовлетворение и разочарование до непоносими, непозволяващи покой ненавист и отвращение. Колкото по-лека е тя, толкова по-лесно ще ни е да си я признаем. Когато омразата достигне разрушително ниво, ние най-вероятно ще я скрием дълбоко в себе си. Често сме склонни да отричаме омразата в себе си и в другите, защото тя ни плаши. Така че я замаскираме с други емоции, с които е свързана. Понякога тези емоции водят до омраза, понякога само я прикриват. Следните емоции са възможни показатели за наличие на омраза:
- Когато мразим някого, в нас често се появява вина. Ако се смятаме за добър човек – а добрите хора не мразят, може да се почувстваме виновни, за да прикрием омразата си.
- Завистта и омразата са доста тясно свързани. Ако завиждаме, значи сме забелязали, че другият човек има нещо, което ние нямаме и страстно желаем. Тогава от омразата ни дели само една крачка.
- Агресията може да е причинена от любов или омраза. Ако е основана на омраза, се засилва в отрицателно отношение. Когато искаме или се нуждаем да бъдем агресивни към някого, често си позволяваме първо да го намразим, за да можем да оправдаем действията си.
- Страхът понякога говори за омраза. Когато се страхуваме от някого и той има власт над нас, не е трудно да го намразим. Това с особена сила е валидно за децата, които в повечето случаи имат малко власт над живота си и впоследствие често намразват тормозещия ги родител или учител.
- Между любовта и омразата съществува забележителна близост. Когато обичаме някого, той има власт да ни нарани, като ни изостави или унижи по някакъв начин. Тогава е възможно да го намразим.
Център за Психология и Психотерапия