Децата със здраво самочувствие са по-уверени и по-лесно се справят с предизвикателствата, пред които се изправят. Те имат реалистична представа за себе си, познават силните и слабите си страни и могат да си поставят цели за развитие, които систематично да следват.
Децата, които се ценят, могат да отстояват мнението си и да взимат важни решения за себе си. В сравнение с децата с ниско самочувствие, те по-лесно общуват с другите и по-лесно се адаптират в нова среда.
Една от важните основи на самочувствието е мисленето за успеха. Децата със позитивна самооценка знаят, че успехът е функция на положените усилия. Ако се трудиш и се упражняваш, ще дойде и резултатът.
Тяхното мислене е: „Аз мога!“ Децата с ниско самочувствие вярват, че успехът е присъщ на умните или на късметлиите и съвсем не зависи от положените усилия. Тяхното мислене е: „Няма да се справя!“
Може да звучи странно, но самоувереността се гради от най-ранна бебешка възраст. Как можем да помогнем на детето си да изгради самочувствие?
Формулата е проста – самочувствието расте тогава когато детето, от една страна се усеща способно, вижда постиженията си и развитието си и вярва, че може се справя самостоятелно, а от друга – чувства, че е обградено с много любов, позитивна обратна връзка и окуражаваща подкрепа от страна на родителите.
Моделът на себеприемането наистина се изгражда от най-ранна детска възраст. Във всекидневните игри и взаимодействие с родителите децата учат много за това как да гледат на себе си. За да изградите основите на самоувереността у бебето, то трябва да се почувства прието и обичано. Гушкайте го, целувайте го, говорете му, играйте с него. Когато започне да гука, отвръщайте му. Когато познаете желанията и чувствата му – назовете ги. Когато прояви интерес към нещо, приближете го и обяснете какво вижда. Когато опитва нови неща – примерно да се обръща, да се изправя, да достига до играчка, го окуражете да продължи да опитва и го нацелувайте, че полага усилия и че се справя. Кажете му, че е умно, способно и бързо учи.
Колкото повече израства детето, толкова нови умения придобива. Дайте му възможност да ги прилага. Нека да тича, да скача, да се катери, да се пързаля, да се опитва да се обува, да се облича, колкото и бавно да е това. Оставете детето да поеме рисковете на възрастта си и да допуска грешки. Ако човек се страхува да греши, то е по-вероятно да се отказва пред предизвикателствата. Успяват тези, които се учат от грешките си и променят поведението си. Вашата задача е да следите за безопасността на детето и да го научите как да се пази.
Включвайте детето в дейностите на големите. Малките обожават да помагат във всекидневните задължения. Окуражавайте опитите на детето да участва наред с вас. То ще се почувства удовлетворено и гордо, защото допринася и така ще изгради усещане са собствената си ценност. Включването в домашните задължения е важно и за по-големите деца. Освен, че това ги приучва на труд и на носене на отговорност, най-вече им оставя увереността, че са полезни.
Да стимулирате детето да изразява мнение и да прави избор, означава буквално, че цените личността му. Дори най-малките могат да правят избор. И да не могат да говорят, децата могат да посочват. Може да го попитате какъв плод иска, като покажете в едната ръка ябълка, а в другата портокал. Когато излизате навън, може да избере кои играчки да вземете. Може да избира дрехите си. Окуражавайте по-големите деца да формулират желания, намерения, да изразяват чувства, идеи и предложения. Включвайте ги във взимането на семейни решения. Така ще се почувстват ценени.
Дайте възможност на децата самостоятелно да решават предизвикателствата, пред които се изправят. Оставете ги да опитат първо сами, да изпробват различни варианти. Дори когато детето ви иска да му помогнете, вижте дали може с въпроси или някаква подсказка да го насочите отново да потърси само. Поздравете детето за успеха и за усилията! Да откриваш сам, да учиш нови неща чрез опита си и да се справяш е най-бързият път към изграждането на позитивна самооценка и оптимистични нагласи.
Разбира се, вие като родител трябва да прецените дали и кога се налага вашата намеса. Важно е да ги оставите да се справят със задачите, които са във възможностите им, но също така е важно децата да знаят, че сте наблизо и може да се обърнат към вас за помощ, когато се затруднят. Ако детето е изправено пред твърде сложен проблем и не получава помощ, това може да има обратен ефект за самочувствието му.
Осигурявайте на децата богати преживявания. Опознавайте различни места, участвайте в различни групи – примерно: танци, йога, ходете на театър. Поставяйте пиеси у дома. Дайте възможност на детето да учи нови умения – да учи езици, да тренира спорт, да рисува, да свири на инструмент и т.н. Колкото повече позитивен опит има едно дете и колкото повече реални умения то придобива в различна среда, толкова по-високо самочувствие ще има.
А ако има възможност да прилага уменията си, за да разрешава задачи вкъщи, в училище или с приятелите си, за него ще е безценно преживяване, което ще подхрани усещането му за собствена стойност. Важно е обаче, детето да участва в тези занимания мотивирано и с желание и да има възможност да избира според интересите си. В противен случай, ще постигнете обратен ефект.
Окуражавайте опитите на детето да ви разсмее. Децата на 2 и 3 години може да правят опити да ви забавляват като правят необичайни движения и муцки, целенасочено допускат грешки по време на игра, опитват се да ви заблудят, че искат нещо, слагат си ваши дрехи и обувки и т.н. Окуражавайте детето в неговите опити и дори и да не чувствате естествен повик за смях, засмейте се, забавлявайте се заедно с него.
Слушайте децата си. Нека ви разкажат за ежедневните си преживявания. Задавайте им отворени въпроси като: „Ти как се почувства в тази ситуация.“, „Какво се случи?“, „Какво мислиш за това?“.
Ангажирайте ги в игра да разказват приказки и истории. Така те ще се научат да изразяват мислите си и ще знаят, че вие ги цените и уважавате. Ще са горди и че сами са създали нещо.
Давайте обратна връзка, от която детето може да учи. Не е достатъчно да кажете „Браво!“, посочете конкретни действия и резултати, с които да отличите постиженията на му – „Виждам, че използваш все повече прилагателни в съчиненията си и се опитваш да описваш действията с по-живи и образни глаголи. Успях да си представя картината.“ Така детето разбира, че вие наистина се интересувате от това, което прави. Освен това, му помагате лесно да се ориентира в какво е напреднало и по какво още трябва да работи.
Резултатът от всички положени от вас усилия, ще е уверен млад човек, който знае собствената си стойност и може да се справя с оптимизъм и реални умения с житейските предизвикателства.
Център за Психология и Психотерапия
Материал на: www.edna.bg
80total visits,2visits today