КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ СКРЪБТА?

Скръбта като явление е нещо познато, механизмът й е формулиран и осветлен през 1915 година от Зигмунд Фройд, който го нарича „преживяването на скръбта“. Според него скръбта е резултат от загубата на обичано същество, човек или идеал /например свобода и тн./ Скръбта е общовалидна, но всеки я изживява по различен, свой начин, в зависимост от полученото възпитание, от културата и от личността си.

Не съществува начин да избегнем скръбта и ако искаме тя да утихне, трябва да преминем през нея, да я изживеем. Тази работа на психиката помага да се приеме загубата, отсъствието, края на плановете, за да може индивидът да се освободи и да вложи отново енергията си другаде. Този процес на преодоляване на скръбта може да продължи от една до десет години. В действителност сама по себе си тъгата продължава около две години, когато става дума за родител, четири за раздяла или за развод, от четири до шест години за кончината на съпруг/а/ и от осем до десет години за загубата на дете.

Това са общи преценки, а продължителността на траура, на скръбта следва свой собствен път според човека, личната му история и най-вече според силата на неговата привързаност. Затова някои скърби се оказват по-сложни от други. „Това е много важна психологическа работа, която за определено време изисква пълна концентрация, влагане на всичките ресурси, на цялата енергия“, пише американският психоаналитик Бруно Бетелхайм.

Скръбта е процес на отделяне, той се състои от поредица психически действия, развързващи постепенно връзките, които сме имали с изгубеното. Периодът на скърбене е период на психическо страдание, през който трябва да преминем заедно с всички съпътстващи го симптоми. Този преход е задължителен, ако искаме да избегнем евентуални усложнения. Той не върви по права линия, а се движи зигзагообразно, ту напред, ту назад и всеки човек го изживява със свой ритъм. Ако не му се подчиним, много често ни отговаря с някаква болест, може да се стигне дори до депресия, затова е безсмислено да го отричаме или да го прикриваме с разни хитрини, защото симптомите неизменно ще изплуват на повърхността при всяка нова трудност, при всяка нова загуба, дори след години.

Обличането на болката в думи поставя началото на работата за развързване на скръбта, тя е задължителен преход, който изисква време. Процесът на преодоляване на траура е и процес на затваряне на раните. А за да се затворят раните, човек трябва да приеме нараняването, за да може да оздравее.

Неизбежните етапи на процеса на скърбене:

• Да се научим да живеем без другия

Обикновено след загубата се оказваме сами, беззащитни пред мъката, лишени от опорни точки. Неподготвени за новите обстоятелства, се питаме дали някой ден ще успеем да излезем от тази дълбока апатия. Длъжни сме да живеем дори да сме изгубили вкуса към живота, да издържим на всяка цена, за себе си, заради децата, длъжни сме да се борим при развода или за наследството, след кончината на другия, да отстояваме правата си, да си намерим работа, средства и тн.

• Да си намерим помощници

Изправен пред дълбоката криза, човек обикновено се оказва притиснат в собствените си граници и не притежава нужната готовност и внимание, задължителни, за да се занимава с децата или със себе си. В такива случаи външната помощ е особено полезна, за да преодолеем трудните моменти /приятели, роднини, баби, дядовци/.

•  Да си дадем време да се съвземем

Този период на възстановяване е от полза, за да възобновим силите си, да потушим мъката и да заглушим натрапчивите мисли и думи. Той е от полза и за да се огледаме и да направим равносметка на нещата, както и да не се хвърлим с главата напред в нова връзка, без да сме изчистили докрай натрупаната скръб от загубата. Наранено себелюбие, несигурност в себе си, в способността да обичаме отново, човек нерядко губи интерес към секса, хоризонтът сякаш е запушен, страхува се от срещи с хора, затваря се в себе си, изпада в депресия.

• Равносметка и възстановяване

След като свикнем с мисълта за раздялата, излизаме помъдрели от нея. След това изпитание повечето хора се оправят, някои дори излизат от него обогатени, защото в превратностите откриваме вътрешните си съпротивителни сили и силата на духа си. Ставаме по-жизнени, по-съзидателни, по-истински. Нужно е време, за да се отделим, да прекъснем връзката, познанството, да обърнем нова страница в житейската си история. Някои хора не успяват да го направят докрай: подходящо избрано лечение може да ни помогне да разберем какво се случва и какво се повтаря при раздялата. Стресът от загубата отключва силна емоция, придружена от значителни  физически и психически смущения. Благодарение на въздействието си върху вегетативната нервна система, софрологията ще ви помогне да се отпуснете и да полагате повече грижи за себе си и за тялото си.

Център за  Психология и Психотерапия