Здравомислещите хора съветват да се научим да приемаме действителността. Това е и целта, на повечето форми на психотерапия. Благотворно е да можем да посрещнем и да приемем нещата такива, каквито са. Актът на приемане носи душевно спокойствие. Това обикновено е повратната точка на промяната. Много по-лесно е обаче да се каже, отколкото да се направи. Всички хора се изправят ежедневно пред дилемата, дали да възприемат или да отхвърлят реалността на съпътстващите ги обстоятелства.
Всеки ден, ние се сблъскваме с множество събития, които се налага да се приемат. Житейските ни обстоятелства, включват факти от рода на това кои сме ние, къде живеем, с кого съжителстваме или съответно не съжителстваме, къде работим, с какво се предвижваме, с колко пари разполагаме, какви отговорности носим, как се забавляваме и какви проблеми, евентуално възникват във всекидневието ни. Понякога приемането на тези обстоятелства е лесно и безпроблемно. То сякаш идва от само себе си. Друг път нещата не вървят толкова добре. Нещо се е случило, имаме проблем.
Нещата са различни. Те се променят, ние губим нещо. Житейските обстоятелства не са толкова приятни. Те са се променили и трябва да възприемем тази нова ситуация. Отначало можем да започнем да отричаме истината или да се съпротивляваме на промяната, проблема или загубата. Иска ни се нещата да останат такива, каквито са били досега. Искаме да решим проблема максимално бързо. Искаме отново да се чувстваме добре. Искаме да знаем какво можем да очакваме. Променената реалност не ни харесва. Тя е неприятна и ни кара временно да губим равновесие. Опитайте се да разберете, че да приемем нещо не означава, непременно да привикнем към него. Не е необходимо да се примирявате с лошото състояние на нещата около себе си.
Налага се да осъзнаете и да приемете обстоятелствата и хората около себе си такива, каквито са. Само когато, възприемем тази позиция, ще можем да се почувстваме спокойни и способни да преценим правилно, заобикалящети ни обстоятелства, да направим необходимите промени и да решим проблемите си. Човек не е в състояние да се пребори с опитите на околните да злоупотребяват с него, ако преди това не си даде сметка за тези опити. Когато възприемем адекватно действителността, ние сме способни да постъпваме, по много по-отговорен начин. Тогава вече можем да променяме, това, което е във властта ни.
„Ако мога да се приема такъв, какъвто съм, да приема, че наистина чувствам това, което чувствам, и да призная, че съм направил онова, което съм направил – ако мога да приема всички тези неща, независимо дали ми харесват или не – тогава съм в състояние да приема и самия себе си. Мога да се примиря със слабостите и съмненията си, както примерно и с ниското си самочувствие. След като вече съм приел тези факти, аз съм приел самата реалност и съм престанал да се опитвам да се преборя с нея. Вече не се опитвам да изкривя съзнанието си, за да поддържам самозаблудите си, относно житейската си ситуация. И по този начин правя първите стъпки, към изграждането на новото си Аз. Не можем да се променим, докато не се приемем такива, каквито сме, докато не си дадем сметка от какво са продиктувани решенията ни и докато не осъзнаем, че трябва да приемем истината.“ /откъс от книгата “ Да уважаваме себе си“/
Център за Психология и Психотерапия