Сега ще поговорим за едно явление, което е влошило живота на много мъже и жени, страстно мечтаещи за семейно огнище, но претърпели неуспех /може би нееднократен/ на въпросното поприще. И всичко това защото, са се сблъскали с бракофоб.
Бракофобът е мъж или жена, който се бои от емоционално сближаване с партньор, страхува се или просто не иска да съжителства с някого, камо ли да създаде семейство. С всички произтичащи от това последствия и без да преживява особено.
Бракофобията се развива най-вече в последните десетилетия, във връзка с факта, че обществото престана да изисква от своите граждани задължително встъпване в брак. Тази диагноза се отнася в много по-голяма степен за мъжете и стига до 20 и повече процента. Макар, че половината феминизация на жените също даде своето: много съвременни амазонки се боят да не загубят независимостта си, ако се превърнат в съпруги.
Бракофобията в повечето случаи не се осъзнава и успешно се маскира под други, съвсем уважителни поводи. Да се разпознае мъжът бракофоб не е лесно. Те доста често са преуспели и социално реализирани хора. Някои открито правят впечатление на заклети ергени, но други правят впечатление на „временно свободни“ и затова внушават на жените много надежди. По правило мъжете с такава фобия живеят сами или с родителите си и вече са на такава възраст, в която повечето техни връстници живеят сами или имат семейство. Но тези мъже не бързат „да свият гнездо“, по-скоро те са доволни от самотата си. Тези мъже по правило не странят от жените, напротив, могат да имат една или няколко приятелки. Може дълго да се среща с една жена, но да не предприеме нищо за развитие на връзката и отношенията. Ето някои признаци, по които можем да охарактеризираме мъжа бракофоб:
- Никога не е бил женен, нито съжителствал с някого в свободен брак.
- Срещал се е с жена, но не й е правил предложение.
- Избягва разговорите за семейство и деца.
- Позволява на жената да остане през нощта в дома му, но изпитва странна, понякога необяснима тревога, ако тя се задържи по-дълго.
- Не обича да ходи на сватби, макар че може и да не го показва.
- Ако жената се опита да намекне, че желае да узаконят отношенията си или поне да поживеят заедно, той или се умълчава, или се шегува, или измества разговора върху друга тема, или го прекъсва, или прекратява самите отношения.
При жените бракофобията не е толкова разпространено явление. Нужно е да си зададем въпроса, какво прави от хората бракофоби? Бихме могли да откроим следните причини:
- Опитът, получен в семейството на родителите. Ако бащата и майката са живели зле заедно, карали са се, развеждали са се, вдигали са си скандали, изяснявали са често отношенията си, подрастващия младеж си прави напълно резонния извод: „Аз не искам такъв живот.“
- Лошите отношения с бащата. Въобще бащата се явява първият мъж, който влиза в живота на малкото момиче. И иска или не иска тя цял живот подсъзнателно ще сравнява всички мъже с него. Така, че ако първият мъж е бил ужасен, у нея може да се оформи подсъзнателен страх от създаването на семейство. Тя си задава въпроса: „Ами ако и с мен се случи същото?“
- Родителите или общественото мнение могат да сформират такъв типичен образ на „достойния“ жених, който по-късно да влезе в конфликт с реалността.
- Собственият неудачен семеен опит или лошите отношения с другия пол, може да направи от хората бракофоби. Изхождайки от този опит, те ще си кажат: „Не, благодаря, не ми трябва повече.“
Център за Психология и Психотерапия
323total visits,22visits today