Когато изпитваме една емоция, ние все едно минаваме цикъл на обучение. Емоцията се предизвиква от дадено събитие, което може да е много драматично или толкова незначително, че едва да го забелязваме.
Ние реагираме с неудържима ярост, силна мъка, горчиво чувство на вина, вцепеняваща депресия. Каквато и да е нашата емоционална реакция, тя ни дава възможност да погледнем на живота по друг начин и да направим преоценка на някои свои възгледи, ценности и основни убеждения. Това понякога ни кара да променим онази част от начина си на мислене, която ни е довела до определено емоционално състояние и може да сложи началото на ново отношение, а вероятно и ново поведение. Ако научим урока, който ни е преподала емоцията, можем да прекъснем порочния цикъл. В противен случай той обикновено се повтаря. Емоциите са нещо като детска люлка дъска. Когато едната й страна е нагоре, другата е долу. Учейки се от емоциите си, ние получаваме възможността да уравновесим люлката. Противоположността на изпитваната емоция обикновено е скрита и част от работата върху емоционалната интелигентност е да я открием. Откриването на противоположността ни прави по-стойностни и значими хора. Така наречените отрицателни емоции всъщност не са отрицателни. Те съдържат скрита положителна противоположност.
Когато се научим да живеем в равновесие – между силата на емоциите и техните противоположности – вече няма да сме едностранчиви. Това ще събуди нашето състрадание и съпричастност не само към другите, но и към собствените ни наранени страни.
Емоционален темперамент – той е отчасти дар от природата и отчасти наследство от първите години на живота ви. Хубавото е, че той не е нещо неотменно, макар понякога да изглежда така.
Оптимист срещу песимист – Често се казва, че според оптимиста това е най-хубавият свят за живеене, а песимистът се бои, че е именно така. И двата темперамента имат своите предимства. Понякога ни е необходим оптимизъм, за да свършим някоя работа. Но ни е необходим и гласа на песимиста, който да ни върне в реалността, когато сложим прекалено много дини под една мишница. Оптимистът напомпва нашите очаквания и способности, а песимистът ги свива.
Злопаметният срещу избухливия – Злопаметните реагират с мълчание на нещата, които са ги наранили. Те трупат обидите и простъпките на другите, както и своите собствени. Когато им е изгодно или когато се чувстват силно провокирани, те нападат гневно със списък от недостатъци на другите, който понякога се простира до седмици и месеци преди това. Избухливите пък се палят веднага. Те са непостоянни и говорят, без да мислят. До половин час вече са забравили целият разговор. Злопаметните могат да изглеждат твърде сковани емоционално, но пък избухливите често съжаляват за прибързаността си. Понякога се нуждаем от склонността към размишления и изчакване на злопаметния, а друг път – от умението да се разтоварваме емоционално от избухливия.
Непринуденият и нервния – Непринуденият човек притежава хроничната черта да реагира прекалено вяло на емоционални стимули, а нервният – прекалено силно. Ако сте непринудени, вероятно страдате по-малко, но пропускате много от нюансите, които останалите забелязват. Ако сте нервен, ще откриете, че сте много по-чувствителни от жизнерадостния непринуден човек и че тази чувствителност ви струва много по отношение на емоционалното равновесие.
Интровертът срещу екстроверта – За интроверта онова, което става в самия него, винаги е най-важното, а при екстроверта е точно обратното. Интровертът може да каже „по дяволите другите хора“, докато за екстроверта да бъде сам е истински ад. Тези категории често биват обърквани, тъй като много интроверти развиват отлични умения за общуване, а някои екстроверти са тромави и притеснителни. Когато става дума за чувства, екстровертът поставя тези на другите наравно със своите, а интровертът винаги ще се съобразява с вътрешния си свят и ще обръща по-малко внимание на действителността.
Може да сте оптимист в една област на живота си и песемист в друга. Често човек е на един емоционален полюс в личния си живот и на противоположния в работата. Понякога е възможно да сме от един вид темперамент, например непринудени, когато сме спокойни, но да показваме характеристики на нервна личност в стресови ситуации. Също така може да открием, че на средна възраст започваме да се променяме от интроверт към екстроверт или обратното.
Най-важно в личностното развитие е да не оставаме с един темперамент, а да опитаме и неговата противоположност.
Център за Психология и Психотерапия