Емоциите са велики учители, но образователните им методи не са като познатите ни в класните стаи. Те ни учат главно чрез усещания за страдание и радост. Страданията ни спират и ни дават възможност да погледнем на нещата по различен начин. Изстрадвайки дълбините на емоционалните си катаклизми, у нас се появява желание да направим нещо, за да прекратим болката. Това отчаяно желание често открива пътя към действия, за чието предприемане преди това сме били твърде лениви или нерешителни. По подобен начин обещанието за радост става катализатор на много промени. Ние търсим щастието не само като средство да спрем болката, но и заради самото щастие. Страданието и радостта са велики мотиватори на промяната. Когато емоциите привлекат вниманието ни и започнем да общуваме с тях, може да научим най-различни неща в живота.
От тях ще получим важни сведения:
– За това, което мислим /съзнателно или несъзнателно/, за миналото, настоящето и бъдещето.
– За нашите най-дълбоки скрити ценности и цели / дори и онези, които крием от самите себе си/.
– За целта на живота ни – и какво в крайна сметка е определението ни за успех.
Често не съзнаваме напълно онова, което мислим. Просто позволяваме на някои неща да се изплъзнат неусетно от вниманието ни, понеже не отговарят на представата, която сме изградили за собствения си живот. Може би съзнателно мисля, че моята най-добра приятелка е много мил човек, понеже вярвам, че аз съм мила и искам всички около мен да бъдат такива. Но несъзнателно й завиждам и следователно нашето приятелство не е истинско. Завистта, предизвикана от нейната красота и различни заложби, ме кара да правя лоши забележки и да се стремя да изляза победител и в най-незначителните ситуации. Ако някой ни гледа отстрани, може да си направи извода, че й завиждам. И още по-лошо, несъзнавайки истинското положение на нещата, аз се лишавам от възможността да засиля самочувствието си. Това може да стане, като развия своите способности и така ще подобря и самооценката си. Вероятно ще се наложи да преразгледам минали послания, с които са ми били казвани доста не толкова приятни неща. Осъзнавайки това, ще имам възможността да се отърва от неверни и остарели възгледи и да разбера, че съм привлекателна жена с бъдеще пълно с обещания.
Така че емоциите ни дават възможност:
– да преразгледаме миналото.
– да вдъхнем отново живот на настоящето.
– да пренасочим бъдещето.
Емоциите често ни показват, че нашите цели и ценности далеч не са такива, каквито сме си ги представяли.
Макар това да не е единствената причина, зараждането на тревожност може да ни разкрие, че не водим истински живот. Тревожността често ни застига в периоди, които ни се струват пълни с успех и щастие. Винаги изглежда изненадващо, когато един човек, постигнал много, има чувството, че се е провалил, докато друг, който е постигнал доста по-малко, се чувства преуспял. Общо казано, хората имат нужда да растат до разгръщане на пълния си потенциал.
В известен смисъл новороденото дете е като жълъд. То е мъничко, но ако му се осигурят подходяща почва и климат, вътрешния му код ще го накара да порасне и да се превърне в дърво. Някои хора спират растежа си до жив плет или бодливи храсти, когато би трябвало да са величествени дъбове. Както всяко дърво има свой индивидуален код, така и човешките същества се раждат със своя уникална цел. Не можем да купим или да наследим целта си, трябва да се развием в нея. Постигането й е единственото, което ще ни вдъхне усещането, че сме успели.
Емоциите, и особено отрицателните, ни показват кога сме се отклонили от курса. Емоциите ни връщат в правилния курс и ни помагат да стигнем там, накъдето сме се запътили. Има различни начини да знаем нещата – с главата и със сърцето.
Можем да обмисляме логически едно нещо, или да го чувстваме интуитивно. Понякога анализираме една ситуация рационално, а друг път – от гледна точка на отношенията си с другите. Нещата могат да се развият в изключителна последователност, или да ни връхлетят изневиделица. Мислите и чувствата могат да работят в една взаимодействаща система. Това е оптималното положение и изисква упорит труд, но ни носи огромната полза да можем да виждаме нещата от различни ъгли. Така получаваме задълбоченост и власт, които не бихме могли да придобием по друг начин. Решението е да се насърчи развитието и на разума, и на чувствата във всеки човек.
Емоциите ни помагат да го постигнем, понеже моделите и болката се повтарят, докато не разберем посланието. Както го описва един пациент: „Чувствах толкова много, че ми се наложи да помисля.“
край на 1 част
Център за Психология и Психотерапия