Забравянето е белег на разсеяните и премного заетите хора. Най-често ни убягват поети обещания и задължения. Далеч невинаги това може да бъде признак на начално мозъчна атеросклероза. По принцип склерозата на мозъчните кръвоносни съдове е необратима, а с нея е неизбежно и постепенното отпадане на цели области от главния ни мозък с възрастта. При някои този процес започва по-рано – още с навлизането в петдесетте, при други по-късно – след седмото или осмото десетилетие. А при трети почти никога не се проявява. Въпрос на наследственост. Хората в средна възраст не бива да се плашат при първите случаи на забравяне и да се депресират, че ето на – вече за нищо не стават. По-добре е да отпочинат и да си дадат спокойно сметка за цялостното си състояние, преди да започнат сами да си поставят страшни диагнози.
Пренапрежение и стрес
Най-често младите хора забравят, когато са поставени в стресова ситуация. Типичен пример е блокажът, който настъпва по време на важен изпит. Белите петна в паметта изникват точно тогава, когато малко ги очакваме.
Нервно изтощение
Ако напрежението продължи по-дълго време, съществува риск от нервно изтощение. Мозъкът просто не може да побере повече информация и да я обработи по нормалния механизъм. Първо се блокира достъпът до непосредствената фиксационна способност. Започваме по-трудно да запомняме. А после отпада и възможността ни да се връщаме далеч назад в миналото. Това може би е основната разлика на този вид забравяне от това при деменцията.
Злоупотреба с алкохол
Естествено това, което човек си направи сам, никой друг не е в състояние да му причини. Така е и с алкохола. При хроничната злоупотреба първоначално се нуждаем от някой да ни разказва какво сме вършили, докато сме били пияни, а след години, ако продължаваме по същия начин, имаме нужда някой да ни напомня изобщо кои сме и какви сме, дори без да сме пили. Алкохолът не прощава на никой, както и да се опитваме да се заблуждаваме.
Наркотици
Краткотрайна загуба на паметта може да се получи при, натравяне с психоактивни вещества, като например различни естествени и синтетични дроги – хашиш, ЛСД, амфетамини, екстази и други. Неприятното и опасно нещо е, че освен забравяне може да настъпи и психотично състояние. Човек изобщо не може да познае близките си, както и самия себе си. Това положение може да продължи до седмица – две. Спорен е въпросът дали след отшумяването му остават някакви трайни увреждания, но те не са изключени.
Епилепсия
Тази древна болест може да порази както по наследство, така и да я придобием вследствие на травми и злоупотреби с алкохол и други увреждащи вещества. Характерно при нея са припадъците. Всеки припадък води до увреждане на мозъка, така е в извънприпадъчните състояния могат да се прояват постепенни промени в характера, нарушения в способността за концентрация на вниманието, а в крайна сметка и проблеми с паметта. Интересното е, че могат да съществуват и разстройства в паметта, като проявления на епилепсията, без да има припадъци. Всичко е въпрос на изследвания и поставяне на диагноза от специалист.
Травми на главата
По сходен начин както и при епилепсията травмите на главата, особено такива от минало време, могат да доведат до припадъци и загуба на памет, както и до по-ранно настъпване на склерозата. Тези неща могат да се контролират до голяма степен и ако е трудно да се излекуват напълно, могат да се удържат в известни рамки. Важното е да се отбележи как и какво точно е забравено непосредствено след удара или преживяната травма на главата. По динамиката на амнезията /дали продължава или се задълбочава/, може да се съди за наличието и развитието на евентуален вътречерепен кръвоизлив.
Деменция
Най-широко разпространената асоциация, която правим, когато чуем за забравянето, е тази със склерозата. Всъщност става въпрос за деменция. Тя може да бъде предизвикана от проблеми със съдовете в мозъка – мозъчна артеросклероза, от натрупване на отпадни продукти в нервните клетки, както е при болестта на Алцхаймер. Признаците на различните видове деменция са сходни. Различава се протичането им и скоростта на отпадане на основните личностни характеристики. Главният принцип е: колкото повече умствен багаж има за губене, толкова по-бавно се развива този необратим процес. Характерно е, че по-късно се губят спомените, свързани с най-близките хора и събития. Може да не си спомняте какво сте яли сутринта, но със сигурност знаете кой е станал шампион по футбол, например преди 15 години.
Депресия
Някои депресивни състояния могат да заприличат на деменциите, по тази причина те се наричат псевдодементни. Поради различни фактори, болният не може да концентрира вниманието си, да изпитва удоволствие от каквото и да било, има лошо настроение, разстроен сън и трудно успява да си припомни конкретни неща, станали в най-близкото минало, особено когато са свързани с него самия. Всички спомени са емоционално оцветени и до голяма степен изопачени от самата болест. След оздравяването те се възстановяват и човек възвръща способността си да функционира както преди заболяването.
Хистерия
Подобно състояние може да се наблюдава при така наречената хистерична амнезия. Сякаш някакво було покрива всички спомени на дадения болен и той не е наясно вече кой е и какъв е. Обикновено се появява след мощен изблик на силни емоции и чувства. Може да бъде и подсъзнателен механизъм за отреагиране на някаква психотравма. Във всички случаи, щом се притесните от повтарящо се забравяне, спомнете си, че можете да се обърнете към психолог, психотерапевт или психиатър.
Център за Психология и Психотерапия
„Здрав ли съм“ – д-р Веселин Тенев