Това, което е желателно да започнем да правим, за да приключим с навика си за отлагане е следното:
1. Вземете решение да живеете, по пет минути наведнъж. Вместо да правите дългосрочни планове, мислете за момента и се опитвайте да използвате всеки петминутен период, за да правите това, което искате. Не допускайте да отлагате нещо, което ще ви достави удоволствие.
2. Седнете и започнете нещо, което отдавна отлагате. Ще откриете, че протакането в голяма степен е ненужно, тъй като заниманието сигурно ще ви е приятно, след като сте престанали да го отлагате. Заемете ли се с някоя задача, ще изчезне тревожността ви за целия проект.
3. Запитайте се: „Какво най-лошо може да ми се случи, ако извърша това, което сега отлагам?“ Отговорът обикновено е толкова незначителен, че може да ви тласне към работа. Преценете страха си и ще установите, че нямате причини за него. Определете си някакъв час, например вторник от 20 до 21 ч, който ще посвещавате изключително на отлаганата задача. Ще откриете, че едночасовите ви усилия, често пъти са достатъчни, за да ви пренесат през пропастта на отлагането.
4. Живейте със съзнанието, че сте твърде значим, за да се тревожите за това, което трябва да свършите. Следващият път, когато усетите тревога поради протакането си, кажете си, че хората, които се уважават, не се самоогорчават по този начин.
5. Вгледайте се във вашето „сега“. Разберете какво отбягвате в настоящите си моменти и започнете да се борите със страха си да живеете ефективно. Отлагането заменя настоящето с тревожност за бъдещо събитие. Ако събитието стане настояще, тревожността естествено трябва да спадне. Решавайте проблемите си с действие сега! Действайте! Единственото, което ви тегли назад, сте вие самият и невротичният избор, който сте направили, защото не вярвате, че сте толкова силен, колкото сте в действителност. Съвсем просто е….направете го!
6. Започнете творчески да използвате ума си, в обстоятелства, които преди са ви били отегчителни. Вземете решение повече да не се отегчавате.
7. Когато някой започне да ви критикува, запитайте го: „Смяташ ли, че сега имам нужда от критика?“ Или ако усетите, че самият вие критикувате, попитайте събеседника си, дали държи да чуе критиката ви и ако държи, защо държи да я чуе? Това ще ви помогне да минете от критикарство към действие.
8. Вгледайте се внимателно в живота си. Правите ли това, което бихте избрали да правите, ако имахте само 6 месеца живот пред себе си? Ако не го правите, започнете веднага, защото, общо взето, това е всичко, което имате. В безкрайността на времето почти няма разлика между 30 години и 6 месеца. Целият ви живот е само миг и няма смисъл да отлагате.
9. Смело предприемете дейност, която отдавна отлагате. Едно смело действие може да сложи край на целия ви страх. Престанете да си внушавате, че всичко трябва да се върши добре. Напомняйте си, че много по-важно е задачата просто да се свърши.
10. Изхвърлете от речника си думите „надявам се“, „бих желал“ и „може би“. Те са инструментите, с които отлагате нещата. Ако усетите, че тези думи ви се промъкват, подменете ги с нови. Сменете: „Надявам се нещо да излезе“ с „Ще го направя така, че да се получи“. „Бих желал нещата да се оправят“ с „Ще направя това и това, за да съм сигурен, че ще се почувствам по-добре.“
11. Водете си дневник за собствените си оплаквания или критично поведение. Като записвате тези прояви, ще постигнете две неща: ще следите как се проявява критикарството ви – честотата, моделите, събитията и хората, свързани с него. Освен това ще започнете да се въздържате, да критикувате.
И не забравяйте, че ако искате светът да се промени, не се оплаквайте от него. Направете нещо. Вместо да запълвате настоящите си моменти, с всякакъв вид демобилизираща ви тревожност за нещата, които отлагате, овладейте този навик и живейте сега! Действайте, вместо да желаете, да се надявате или да критикувате!
Център за Психология и Психотерапия