Животът наистина е пълен с чудеса. Алберт Айнщайн е казал: „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса, а другият – като мислиш, че всяко нещо е чудо.“
По кой от двата живеете вие? Събуждате ли се с ужас от предстоящия ден или се радвате на чудото на светлината и на живота?
Животът, включително и вашият, е чудо. Цветето, което цъфти на перваза на прозореца ви, и дървото, което расте покрай улицата, е чудо. Изгревът на слънцето и на луната е чудо. Любовта е чудесно чувство. Водата, която струи от чешмата или се стича по лицето ви, е чудо. Същото се отнася и за идеите, слънчевата светлина, усмивките, въздишките, приятелското докосване, животните, песните, огъня, езиците на които говорим, дъха, смъртта – възможностите да изживяваме чудеса са безбройни. Всичко е въпрос на отношение.
Свръхестествените явления, които не се поддават на обяснение, са отделна категория. Съществуват документирани чудеса, при които невидими сили предотвратяват фатално падане на хора, тумори изчезват от само себе си, делфини спасяват корабокрушенци и тн.
Подобни драматични събития се случват извън линейното и логичното мислене на лявата половина на мозъка. Ако твърдо вярвате, че действителността се основава на разума и че подлежи на разбор и анализ, това означава, че не приемате свръхестествените явления.
Творческата, емоционална, спонтанна дясна половина на мозъка е вашата връзка с чудесата.
Животът е преминаване от сила в сила, от растеж в растеж и макар и да има периоди на успехи и провали, които понякога завъртат емоциите ни обратно на часовниковата стрелка и ни изтощават, накрая започваме да осъзнаваме, че съществуват само два вида растеж.
Хоризонталният растеж преминава от едно преживяване в друго, което води до повтаряне на циклите и следователно не носи познание. Вертикалният растеж е духовен растеж.
С всяко познание, с всяка болка, с всяка сълза ние започваме да израстваме по начин, който не може да бъде измерен – ние започваме да се променяме и надграждаме.
В живота ни се появява вертикална перспектива, перспектива на по-висш ум, по отношение на всичко, което се случва. Както всички знаем, когато се изкачваме нависоко, хоризонтът пред нас се разширява.
В крайна сметка става ясно, че е от по-голямо значение не как ще умрем, а как ще живеем.
Център за Психология и Психотерапия