Има десет фактора, чрез които се изразява силата на мисълта. Шест от тях подлежат на контрол чрез самодисциплина:
- Свободната воля
- Способността за емоции
- Способността за съждения
- Способността за въображение
- Способността за съвест
- Способността за памет
Останалите четири фактора действат независимо и не подлежат на волеви контрол, освен че петте физически сетива могат да бъдат повлияни или направлявани от сформирането на волеви навици.
Не ни се дава никакъв друг вид избор, освен да поставим егото – седалището на силата на волята, на първо място, защото силата на волята може да контролира всички останали дялове на съзнанието и подходящо е наречена Върховният съд на съзнанието, чиито решения са окончателни и не подлежат на обжалване от никаква по-висша инстанция.
Способността за емоции заема второ място, тъй като е добре известно, че повечето хора са управлявани от емоциите, следователно те се нареждат до Върховния съд.
Способността за съждения заема трето място по важност, тъй като тя упражнява видоизменящо се влияние, чрез което действието на емоциите може да бъде подготвено за безопасна употреба. Уравновесеното съзнание е съзнанието, постигнало компромис между способността за емоции и способоността за съждения. Подобен компромис обикновено се постига чрез властта на Върховния съд, способността за воля.
Способността за воля понякога взема решение в полза на емоциите, друг път упражнява влияние на страната на способността за съждения, ала винаги има последната дума и която и страна да подкрепи, тя е печелившата във всички спорове между разума и емоциите. Колко находчива само е системата!
На способността за въображение се отрежда четвъртото място, тъй като тя е делът, създаващ идеи, планове, начини и средства за постигането на желаните цели, които са вдъхновени от способността за емоции или способността за воля.
Можем да кажем, че способността на въображението служи на съзнанието като „комитет по начините и средствата“, но често действа за своя сметка и се впуска във фантастични изследователски експедиции в места, където няма оправдана работа, във връзка със способността за воля. При тези самовдъхновени пътешествия въображението често разполага с пълното съгласие, съдействие и подтик на емоциите, което е главната причина всички желания, породени от способността за емоции, да бъдат внимателно и критично изследвани от способността за разсъждения и при нужда отменени от способността за воля.
Когато емоциите и въображението се изплъзнат от надзора на разума и контрола на волята, наподобяват двойка палави ученици, решили да избягат от училище, които накрая се озовават в реката, където се плува или в съседския бостан.
Няма така пакост, в която тези двамата да не се забъркат. Следователно за тях се изисква повече самодисциплина, отколкото за всички останали способности на разума, взети заедно.
Останалите два дяла, съвестта и паметта, са необходими придатъци на съзнанието и макар и двете да са важни, им е отредено мястото в дъното на списъка.
На подсъзнанието се отрежда мястото над всички останали шест дяла на разума, защото е свързващото звено между съзнанието и Безкрайния интелект и посредникът, чрез който до всички дялове на разума достига силата на мисълта.
Подсъзнанието не подлежи на контрол, но подлежи на влияние чрез описаните тук способи. То действа по свое усмотрение и доброволно, макар и дейността му да може да се ускори чрез засилване на емоциите или прилагане на силата на волята в силно съсредоточена форма.
Пламенното желание, устремено към дадена конкретна основна цел, може да стимулира подсъзнанието и да ускори действията му.
Център за Психология и Психотерапия