Много родители биха искали да общуват с детето си, но знаят ли наистина как да го направят? Биха искали общуването да е пълноценно, спокойно, ефективно и приятно и за двете страни, но успяват ли да го постигнат? Къде грешат? Ето някои неефективни модели на общуване, които е добре да избягвате:
- Сарказъм – Саркастичните забележки често не оказват никакъв положителен ефект на децата, особено на тези с проблемно поведение / и изграденото така наречено черно-бяло мислене/. Децата трудно, а понякога въобще не разбират, че родителите имат предвид точно обратното на това, което всъщност казват.
- Скастряне – Ако вие уважаеми родители, се държите по този начин, едва ли ще успеете да ангажирате детето да ви съдейства в решаването на даден проблем. Примери за родителско скастряне са изрази от типа на: „Какво ти става? Не можеш ли поне малко да бъдеш като сестра си и да вземеш пример от нея?“
- Предричане на нерадостно бъдеще – Драматичното преувеличаване на ефекта, който настоящото поведение на детето би оказало върху евентуалното му бъдеще, също не води доникъде. Например: „Вече свикнахме с баща ти, че ти няма да имаш добра професия и животът ти, няма да бъде лек.“
- Прекъсване – Не забравяйте, че на детето навярно и без това му е трудно да подреди мислите си. Няма да му помогнете да се изкаже и да формулира правилно мисълта си, ако го прекъсвате по средата на изречението.
- Назидателно говорене – Пример за такъв тип комуникация е: „Колко пъти да ти повтарям?“ Най-вероятно вече сте повтаряли на детето си дадено нещо, и това не е имало нужния и желания ефект за вас, именно поради тази причина, е нужно да смените тактиката. Тук основното е да разберете, кое пречи на детето, да направи това, което искате от него, и по този начин да решите проблема.
- Фокусиране върху миналото – Например: “ Твърде дълго чаках да се промениш, помниш ли когато направи…….“ или “ Няма повече да търпя това, защото преди също се е случвало.“
- Общуване чрез посредник – Например: „Този уикенд няма да излизаш с приятели, / или няма да ползваш компютъра/, баща ти ще ти обясни защо. “ Избягвайте да се криете зад чужд гръб, детето го усеща и се чувства още по-объркано.
Всички тези модели на общуване, са често срещани и крайно непродуктивни. Целта ви е да ги промените, да идентифицирате своевременно нерешените проблеми, да поговорите с детето, да разберете какво го тревожи, да устоите на изкушението да отхвърлите неговите притеснения, ясно да изложите собствените си тревоги и търпеливо да обмислите и претеглите потенциалните решения. Всичко това не е лесно, но си струва усилията. Не се срамувайте ако не се справите сами, а потърсете помощта на терапевт.
Център за Психология и Психотерапия