Чувствата са част от нашия организъм. Съответно те изпълняват определена роля в него, извършват определено полезно действие, което изпълнява дадено чувство. Всяко чувство има своя функция. Но има характеристики, които са общи за всички чувства. Сензорната ни система отговаря за две много важни функции. Първата е, че сензорната ни система ни подава информация за това какво точно се случва с нас, дали то е полезно или вредно за организма ни, дали е опасно или не. Тоест сензорната ни система събира информация за околния свят, като се грижи за оцеляването на организма, за неговото конфортно съществуване и получаването на всичко необходимо от заобикалящата ни действителност. Например полезно е да изпитваме глад – това ни помага да се сдобием с храна. Полезно е да усещаме студ – той ни помага да си осигурим топлина. Полезно е да изпитваме страх – той спасява живота ни. Ако си представим един човек, който е изключил чувствата си, пред очите ни ще се разкрие една доста страшна картинка на неговия живот. Като изключва сензора си, той се лишава от информация за околния свят. Такъв човек не различава доброто от злото, опасното от безопасното, полезното от вредното, тъй като е изключил системата си за ориентация. За да се ориентира, той е извикал на помощ знанията и уменията на други хора и се ориентира не в онова, което е подходящо за него самия, а в това, което е подходящо за тях. Втората функция на сензора е да мобилизира енергията за действие. Когато организмът получава от сетивните органи информация за околния свят, той ражда реакция на тази информация от заобикалящата ни действителност. Тоест енергията, която възниква в отговор на дадено събитие, ни помага да реагираме така, че да възстановим равновесието си, да постигнем комфорт, като променим жизнената ситуация по начин, който ни удовлетворява. Когато ние получаваме информация от външния свят и реагираме на нея, в нас се ражда енергия за извършване на действия, насочени към развитието или обезопасяването на организма. Тоест чувствата съдържат заряд от енергия и сила, която ни помага да подредим света, да постигнем комфорт, да получим нещо или да се защитим от нещо, да отхвърлим това, което не ни подхожда или да вземем това, което ни е необходимо. Понякога това са съвсем прости действия, но понякога енергията ни е необходима, за да осъществим сложна верига от действия. Например когато получаваме нещо, ние чувстваме радост и тази енергия ни помага да вземем полученото, да го усвоим и да извлечем от него полза. Когато някой или нещо голямо заплашва нашата безопасност, ние се плашим и бягаме. Когато нещо или някой застава на пътя ни или навлиза в личната ни или физическа територия, ние се ядосваме и този яд ни помага да отстоим границите си и да въдворим справедливост. Когато виждаме някой привлекателен обект, ние чувстваме възбуда и интерес и тази енергия ни помага да се доближим до него. Когато ние губим нещо, ние изпадаме в тъга, плачем и се прощаваме с изгубеното. Това ни помага да освободим живота си от загубата и да започнем да се стремим към нещо ново. Но нека се върнем към човека, който е изключил своя сензор. Не стига това, че той не се ориентира по своите мнения и чувства и в зависимост от своите нужди, а по мнението и чувствата на другите, но освен това той няма и енергия, за да промени по някакъв начин живота си, защото тя е потисната. Такъв човек дълго време не може да вземе решение, често се поддава на скука и безразличие, страда от болести и от мисли, че всичко е безсмислено и безполезно. Като правило той има нужда от зареждане от другите хора – защото неговият собствен източник на енергия е изключен. Околните усещат, че в близост с такъв човек те се изчерпват, защото той само черпи, а отдава много малко или почти нищо. Ще видите много семейства, в които има такъв, който генерира и такива, които само консумират енергия, без да дава нищо в замяна. Не защото са лоши, а защото не умеят да генерират своя енергия. Умението или неумението да се генерира енергия под формата на идеи и действия ние наследяваме от нашите родители. Нито децата нито юношите са виновни, че са станали такива, каквито са ги направили техните родители. Но когато пораснат, те могат да се променят. Но като правило повечето хора искат да се промени светът, а не те самите. Опитват се да стоварят върху него отговорността за това, което чувстват. Те търсят силни преживявания или спокойствие в света около себе си, опитват се да си служат с чужди сетива и мисли. Те търсят ключа към чувствата не вътре в себе си, а в действителността, която ги заобикаля. В света има предостатъчно информация за чувствата. Но ако човек се е отказъл да чувства, колкото и информация да има, за него тя ще бъде недостъпна. Ако сте се отказали от чувствата, решаването на проблемите и отговорът на въпроса „Какво да правя?“ са недостъпни за вас, тъй като вашите чувства не могат да ви помогнат. Чувствата служат за ориентиране в света и за реализиране на енергия, която ни помага да решаваме различни задачи. Ако се отказвате да чувствате, вие се принуждавате да търсите някой друг, чувстващ човек, и започвате да зависите от него и неговите чувства. Вие правите това, което харесва той, следвате неговите вкусове и ценности, тъй като не можете да се ориентирате във вашите собствени.