“С мен се консултира един човек с високо обществено положение. Той страдаше от чувство за тревожност и несигурност и се оплакваше от световъртеж, стигащ до гадене, от тежест в главата и трудно дишане – което е точно описание на симптомите на планинската болест. Той имаше необичайно успешна кариера и се беше издигнал с помощта на амбиция, работа и вроден талант от скромния произход на син на беден селянин.
Изкачвал се стъпка по стъпка и стигнал до важен пост, който му предоставил всички възможности за по-нататъшен социален напредък. Всъщност стигнал до място в живота, от което можел да продължи към по-висши сфери, когато внезапно го нападнала неврозата.
В този пункт от историята пациентът не можеше да се въздържи от едно стереотипно възклицание, което започваше с думите: „И точно сега, когато аз…“ Фактът, че имаше всички симптоми на планинска болест, беше съвсем адекватен на особената ситуация, в която се намираше. На консултацията съобщи два съня от предишната нощ.
Първият сън беше. както следва: „Намирам се в малкото село. където съм роден. Няколко селски момчета, с които ходех на училище, стояха заедно на улицата. Минавам покрай тях. правейки се, че не ги познавам. Чувам едно от тях да казва, сочейки ме: „Той не се връща често в нашето село.“ Не са нужни интерпретационни трикове, за да се види и разбере алюзията за скромното начало на кариерата на сънуващия. Сънят казва съвсем ясно: „Ти забравяш от колко ниско си започнал.“
Ето и втория сън: „Много бързам, защото отивам на път. Търся багажа си, но не мога да го намеря. Времето лети и влакът скоро ще тръгне. Най-после успявам да събера всичките си неща. Бързам по улицата и откривам, че съм забравил едно куфарче с важни книжа, тичам обратно, най-после го намирам и препускам без дъх към гарата, но не успявам. Когато с последно усилие изтичвам на перона, виждам влака да дими между къщите. Той е много дълъг и се движи под формата на буквата 8. Сещам се. че ако машинистът не внимава и е с пълна пара пред една права отсечка, задните вагони ще бъдат все още в извивката и ще бъдат изхвърлени от скоростта на влака. Точно когато се опитвам да извикам, машинистът пуска парата. Задните вагони се клатят застрашително и излизат от релсите. Става ужасна катастрофа. Събуждам се в паника.“
И тук без голяма трудност можем да разберем ситуацията, представена от съня. Той отразява трескавото бързане на пациента да напредне още повече. И тъй като машинистът в началото на влака засилва скоростта, без да мисли, вагоните зад него се разклащат и накрая се обръщат – т. е. развива се една невроза. Ясно е, че в този период на живота пациентът е достигнал най-високата точка в кариерата си – че усилието на дългото изкачване от ниския му произход е изчерпало силата му. Трябвало е да се задоволи с постижението си, но тласкан от амбиция, се е стремил към още по-висок успех, за който не е бил пригоден. Неврозата идва като едно предупреждение. Обстоятелства не позволиха да го лекувам, а моето виждане на неговия случай не го задоволи. Събитията протекоха, както показа сънят. Той се опита да използва професионалните предимства, които блазнеха амбицията му, и дерайлира толкова жестоко, че катастрофата се получи в реалния живот.
Историята на болния позволява тълкуването, че планинската болест сочи неговата неспособност да се изкачва повече. Това се потвърждава от сънищата му, които представят тази неспособност като един факт. Тук стигаме до една характеристика на сънищата, която трябва да заеме първо място в дискусията за приложимостта на анализа на сънищата при лечение на неврозите. Сънят дава истинската картина на субективното състояние, докато съзнаваният дух отрича, че това състояние съществува, или го признава неохотно. Съзнаваният аз на пациента не може да види причина, поради която да не може да върви твърдо напред; той продължава да се бори за напредък, отказва да приеме факта, който по-нататъшните събития доказват – че всъщност е на края на силите си.
Когато в такива случаи слушаме диктата на съзнавания дух, ние сме винаги в съмнение. Можем да извлечем обратни заключения от анамнезата на пациента…
…С други думи приемам сънищата като факти, които са безценни за диагнозата. Сънищата ни дават повече, отколкото търсим, и това е валидно и за тези, които току-що представих за илюстрация. Те не само ни дават поглед към причините на неврозата, но ни позволяват да правим и прогноза. И още нещо, те ни показват кога трябва да започне лечението. Пациентът може да бъде предпазен от втурване с пълна пара напред. Той си казва точно това в съня…”
Откъс от книгата „Съвременният човек в търсене на душата”, Карл Юнг
Център за Психология и Психотерапия