КОГАТО ВРЪСТНИЦИТЕ СА ПО-ВАЖНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ

На всички родители ни е известно, че понякога приятелите на нашите деца, стават прекалено важни. Дългата човешка история на желанието да се впишем и да принадлежим формира склонност да се съобразяваме с всяка група, към която се привържем. Изключването или, още по-лошо, отхвърлянето са сериозни мотиватори във всички възрасти.

Когато децата са малки, родителите имат огромно влияние в живота им. Тъй като през детството все пак трябва да се научим да бъдем независими от родителите си, влиянието им постепенно започва да отслабва в полза на това на връстниците. В момента, в който малкият човек тръгне на детска градина или започне да си играе с другите деца, това влияние се засилва многократно. Когато връзката между родителите и детето е близка, когато има изобилие от родителска грижа, време за общуване, стабилност вкъщи, добра дисциплина и насърчаване, детето продължава да е предимно, ориентирано към възрастните. Това означава, че то ще учи от родителите и други възрастни как да се държи и какви ценности да възприеме. Когато обаче връзката родител – дете е по-слаба или изцяло липсва и няма силна обвързаност, детето става ориентирано към връстниците си. Такива деца по-често са антисоциални, склонни към лошо поведение и насилие.

Дори, когато пораснат, повечето деца искат още повече да бъдат приети от връстниците си, тогава ориентираните към възрастните деца остават отворени към родителското влияние чрез по-строга дисциплина, разговори или други средства.

Тъй като връстниците в крайна сметка имат все по-голямо влияние, полезно е да научим децата си от рано да подбират добри приятели и да намерим творчески начини да ги свържем с положителни групи. Деца, които имат по-силна връзка с родителите, обикновено имат и по-голямо самочувствие и увереност. Това им помага да си изберат за приятели положително настроени и мотивирани като тях тийнейджъри. Такива деца всъщност си оказват положително влияние едни на други, подкрепят се взаимно в доброто си представяне в училище, в спорта, при проблеми с връзките и в избягването на опасности като тютюнопушенето, наркотиците и рисковото сексуално поведение.

Може би най-интересното е, че ориентираните към възрастните деца, стават на по-късен етап най-добрите приятели и съдружници. Те са се радвали на уважението на родителите си, участвали са в решаването на проблемите и вземането на решения, имали са доста свобода в рамките на ситуацията, оградени са с обич и грижи и са научени да дават и да получават. Те имат както емоционалната способност на близост, необходима за приятелството, така и уменията да бъдат приятели.

Център за Психология и Психотерапия