Приема се, че когнитивната терапия възниква през 60-те години на 20 век.
За баща на тази форма на психотерапия е смятан Арън Бек, който пише, съответно през 1967 година и през 1976 година, книгите “ Депресията – причини и лечение“ и „Когнитивната терапия и емоционалните разстройства“. Втората значима фигура в тази област е Албърт Елис /1914-2007/, развил така наречената рационална и емоционална терапия на поведението. Той говори за ирационалните схващания: активиращото събитие, свързаното с него схващане и последствията /емоционални и поведенчески/ от възприетия подход. Неговата техника, наречена рифрейминг или реинтерпретиране, поощрява повторението на събитията и развитието на здравословни стратегии за справяне с тях.
Терапията е доказано ефективна особено при личности, които си поставят високи стандарти или които размишляват и чувстват вина относно собствените си несъответствия.
Когнитивната терапия се прилага посредством поведенческата терапия и понякога се нарича бихейвиористично модифициране. Така дадена обзета от фобия личност може постепенно /но решително/ да бъде излагана на действителни ситуации, предизвикващи фобията, с цел да се докаже, че изпитваният страх е безпочвен.
Бихейвиористичното модифициране използва също и аверсивна терапия, предизвикваща отвращение от определена дейност – например на алкохолиците се дават медикаменти, които ги карат да повръщат всеки път, когато пият. В институциите с икономическа насоченост изключително често се използват символи /разменяеми срещу стоки или привилегии/, раздавани на хората, ако последните действат по определени начини. Предоставяйки подобни награди на отделната личност всеки път, когато доброволно демонстрира нужното поведение, вие поощрявате доброто държание, например усмивките и възпитаното общуване.
Основната концепция е, че терапевтите трябва да проучат как хората възприемат и интерпретират своя свят, как мислят за запомнените събития и по-конкретно, как определят причините за тях. Откъдето идва и понятието „когнитивен“. Идеята на терапията е да открие и впоследствие да промени познавателната способност. Когнитивните терапевти говорят за схеми, представляващи пътищата и филтрите, през които ние виждаме света. Индивидите развиват когнитивни предразсъдъци, съставляващи селективните начини, по които разглеждат и интерпретират събитията. Така те могат да си спомнят най-общо времето, прекарано в училище, като крайно селектирани, обобщени спомени на безсмислие, провал и нещастие, или пък напротив – като плодоносно време на приятелство и удовлетворение.
Човешките същества подхождат към миналото произволно и селективно, като често проявяват склонност към генерализиране в своята памет, както на миналите, така и на настоящите или бъдещите си възгледи.
Когнитивната терапия е насочена към разбиване, а след това и към промяна на модела на поведение посредством промяна в мисленето. Целта е при интерпретирането на случките порочните цикли да се заменят с добродетелни. Така ако някой е присъствал на парти, но не е разговарял с гостите, те започват да го възприемат като отегчителен или непривлекателен, във въпросния индивид се появява усещане за депресивност и в бъдеще той ще отбягва празненства и ще отклонява поканите, което естествено довежда до намаляване броя на тези покани. В крайна сметка човекът започва да се чувства социално неумел, не на място в обществото и дори грозноват. Терапията в случая би стартирала с анализиране на причините, защо толкова малко гости на даденото парти разговарят с пациента, и на промените в така наречената „логика“, произтичаща оттова.
Когнитивната терапия отстоява, че вследствие опита, натрупан през ранното детство и младостта, повечето депресирани личности са възприели в своя светоглед крайно негативни възгледи и схеми.
Причините могат да бъдат различни: родителска депресия, критицизъм и отхвърляне от страна на родител или настойник, смърт или развод при родителите.
Тези хора таят усещане за несполука, чувстват се безпомощни и безполезни, мислейки, че ще се провалят във всичко, с което се захванат. Ако се изразим чрез терминологията на когнитивната терапия, негативната схема /песимистичните възгледи за света/, води до когнитивни предразсъдъци /погрешни схващания/, които подхранват негативната схема и водят до провал. Депресивните хора развиват особен стил на определяне или тълкуване на това, какво се е случило със самите тях или с другите. Основните компоненти са три: вътрешен – външен /в зависимост от това, дали причината е вътрешна или външна за тях/, стабилен – нестабилен /в зависимост от това, дали причината е временна като настроение, или по-трайна като навик/, и глобален – специфичен /в зависимост от това, дали са засегнати всички аспекти на живота на личността, или само отделни негови сфери/. Негативният или депресивен стил обяснява неуспеха /на изпит, на промоция, в личностните връзки/, като вътрешен /моя е грешката/, стабилен / в резултат от липсата на умения/ и глобален / засяга всички аспекти от живота/. От друга страна, някой може да обясни провала си на шофьорските изпити като външен /инструктурът е виновен, времето беше лошо и тн/, нестабилен /който се променя или може да бъде променен/ и специфичен /отнасящ се единствено до случая с получаването на шофьорска книжка/.
В наши дни когнитивната терапия се очертава като най-широко използваната от всички терапии при широк кръг обстоятелства. Тя произлиза от рационално-емоционалната терапия на поведението и бихейвиористичното модифициране. Този вид терапия се основава на четири предположения.
- Първо, хората по-скоро интерпретират събитията, а не виждат какво наистина им се е случило.
- Второ, всички мисли, усещания и поведения са синхронизирани, преплетени и взаимно свързани.
- Трето, за да е работеща терапията, задължително трябва да се изясни /след което да се промени/ начинът, по който хората мислят за себе си и за останалите.
- Четвърто, терапията би следвало да е насочена към промяна както на възгледите, така и на поведението, защото ползите и ефектът биха били по-големи, ако и двете области бъдат атакувани едновременно.
Типичните фази включват изискване за подробно описание на поведението по отношение на важните събития в ежедневието, както и на всички мисли, усещания и възгледи, свързани с тях, задаване на въпроси във връзка с всички слабо адаптивни или безполезни убеждения и поведения, подхождане към определени ситуации от коренно различна гледна точка и избягване на други. Допуска се прилагането и на други техники, например релаксация.
Пациентите са окуражавани да се самонаблюдават интроспективно: да установят как действително мислят и реагират спрямо себе си, към другите хора и най-общо към света. Фокусът винаги е насочен към познавателните способности и цели промяна в предразсъдъците и деформациите в посока по-реалистични и позитивни възгледи. Мишена на терапията са автоматизираните, ирационални мисли, които често водят до депресии. Методът изглежда особено ефективен при хора, страдащи от тревожност, депресия, натрапчиви разстройства и пристъпи на паника.
Център за Психология и Психотерапия