Случвало ли ви се е да се чудите какъв е бил светът в зората на човечеството?
Първите хора са познавали много малък отрязък от земната повърхност и останалата част от света сигурно им се е струвала необятно и плашещо място. Огромни същества кръстосвали земята, изригвали вулкани, бушували природни стихии и хората трябвало постоянно да търсят храна и подслон. Нищо чудно, че за първите земни жители, животът е бил крахък в буквалния смисъл на думата. Трябва да сме благодарни на безстрашните си предци за смелостта им да вървят напред, рискувайки живота си, за да изследват непознатото.
Какво би станало, ако не се бяха заели да изследват величествените богатства и възможности на света?
Можеше изобщо да ни няма! За щастие, силната жажда да научат повече е карала древните хора да подобрят условията на живота си, прекрачвайки отвъд предела на познатото.
Днес не ни коства нищо да натиснем копчето, за да затоплим дома си, или да включим котлона, за да сгреем вода в чайника. Откриването на огъня е нещо, което приемаме за даденост. Но я се опитайте да си представите праисторическите времена, когато хората за първи път са се сблъскали с огъня. Той вероятно е възбудил любопитството им и същевременно ги е ужасил. Трябвало е да се намери авантюрист, поел риска да се опари, за да открие полезните свойства на огъня, и по-нататъшен риск, за да се научи да го запазва и използва.
Авантюристичният дух е дълбоко човешка черта, която ни е помогнала да създадем хилядолетна писана история. Това е вътрешният потенциал „да оставите света по-хубаво място, отколкото сте го заварили“. Не че сте длъжни. Когато обаче решите да загърбите сигурното и познатото и да поемете към неизследваните води на интелекта и творчеството, можете да станете като първия човек, заел се да покори огъня – авантюрист, който се осмелява да поеме към непознатото, пионер. Превръщате се в човек, който може да донесе нещо на света.
Смелостта да вървиш напред прокарва пътя за много успехи.
На летните олимпийски игри през 1992 година има два особено мъчителни момента. Американската спринтьорка Гейл Девърс, несъмнена лидерка в 100-метровото бягане с препятствия, се спъва в последната бариера. Тя с мъка се изправя на колене и пропълзява последните пет метра, финиширайки пета – но финишира.
Ние приличаме на пътници, продължаващи пътуването, което предците ни са започнали много отдавна и в което се включваме днес. На хората съм смело сърце и любознателен ум, пътуването предлага безброй възможности.
Вече ги няма неизследваните пространства, привличащи предците ни и все пак териториите на човешкия ум, сърце и душа са дори още по-величествени в своята тайнственост. Изследването на силата на любовта може би е едно от следващите велики предизвикателства.
Пиер Тейяр дьо Шарден, пише, че „когато се научим как да впрегнем енергията на любовта на човечеството, за втори път в историята на света, ще сме открили огъня.“
Център за Психология и Психотерапия