Д-р Едуард Бах (1886-1936) е роден в малко селище близо до Бирмингам в семейство на леяр. Баща му имал желание синът му да овладее неговия занаят, но заради лошото си здраве Едуард е трябвало да се откаже от тази професия. Постепенно младежът разбира, че призванието му е да помага на хората. Семейството било заможно, затова Едуард успява да осъществи мечтата си и става лекар. Когато завършва Университета в Кеймбридж, той осъзнава, че получените знания не го удовлетворяват. Затова той продължава да учи и получава още 4 дипломи, след което започва да се занимава с бактериология в голяма лондонска болница.
Едно от ранните му открития в тази област е свързано с хроничните болести. Той успява да изолира определени щамове бактерии от стомашно-чревния тракт на лица, страдащи от определени хронични заболявания (артрит и ревматични заболявания) и доказва , че тяхното наличие е причина за непрекъснатото влошаване на състоянието на тези пациенти. Неговото предположение е, че ако изолираните бактерии утежняват състоянието, повишаването на способността на тялото имунологично да отхвърли тези микроорганизми ще осигури облекчение чрез намаляване на артритните симптоми. Затова той решава, че имунизирането с ваксини, направени от тези чревни бактерии, ще има желания ефект на изчистване на системата от бактериалните отрови, причиняващи хроничното заболяване. Въз основа на това предположение, д-р Бах прави разредени ваксини от подозираните чревни патогени, които е свързал с утежняването на хроничните заболявания. След инжектиране на ваксините, пациентите се чувствали много по-добре.
Влиянието на Ханеман
В периода, в който се занимава с бактериологичните си изследвания, д-р Едуард Бах открива “The Organon of Medicine” („Органонът на медицината“) – прочутият трактат на немският лекар и откривател на хомеопатията д-р Самуел Ханеман. Изучаването на този труд се оказва преломен момент в професионалното му развитие. Неговата идея за даване на малки дози токсични вещества за лечение на болести е подобна на хомеопатичната теория на Ханеман. За да предотврати локалните кожни реакции при инжектиране на създадените от него ваксини, д-р Бах решава да ги прилага сублингвално след допълнително многократно разреждане. Предписва ги на пациентите и установява, че приети през устата в такива много ниски концентрации, те на практика действат много по-силно. Така д-р Бах успява да класифицира седем типа бактерии, свързани с различни хронични заболявания и от тях да приготви седем хомеопатични лекарства, известни като седемте нозоди на Бах.
Следва ново любопитно разкритие, което вече е пряко свързано с делото, на което посвещава живота си – терапията с цветни есенции. Д-р Бах установява, че пациенти, носещи всеки от тези 7 патогени, проявяват определени личностни типове или темпераменти. На базата на това прозрение той приема, че причините за физическите страдания са пряка последица от емоционалния темперамент и начина на мислене на пациентите и започва да предписва нозодите въз основа не на конкретния физически проблем, а само въз основа на характера. Използвайки този метод, Бах постига ефект, далеч надхвърлящ и най-смелите му очаквания.
След известно усъвършенстване на техниката, д-р Бах стига до следващо фундаментално прозрение. Той заключава, че хората от една и съща личностна група няма задължително да имат едно и също заболяване. Вместо това, конфронтирани с някакъв тип болестотворен микроорганизъм, пациентите от една и съща личностна група ще реагират на болестите си по подобен начин, с едни и същи поведения, настроения и психични състояния, независимо от болестта. Следователно, нужно е само да се характеризират менталните и емоционалните характеристики на пациента, за да се открие кое лекарство ще е най-приложимо за излекуване на хроничните им заболявания. Бах достига по интуитивен път до заключението, че различните емоционални и личностни фактори допринасят за общата предразположеност към болести. Най-същественият от тези фактори са емоционалните склонности, като страх и отрицателни нагласи. Медицинската наука едва днес започва, макар и плахо, да обръща внимание на това забележително прозрение за връзката между болестта и емоциите.
Малко преди да навърши 40 години, д-р Едуард Бах се разболява тежко и едва не загубва живота си. Заболяването е причина той да напусне Лондон и да се усамоти в малка къща в околностите на големия град. Там той се отдава на страстта си към ботаниката и прави най-значимото откритие в живота си – терапевтичният ефект на есенции, извлечени от венчелистчетата на различни растения, което по-късно ще влезе в историята на алтернативната медицина като терапия с цветята на д-р Бах. През 1930 година, той се свърза със семейство Нелсон – собственици на първата хомеопатична аптека във Великобритания. Това е началото на тяхното сътрудничество, посветено на производството и разпространението на Баховите есенции в цялата страна.
Умира в съня си, като малко преди това споделя пред своите сътрудници, че е завършил делото на живота си, откривайки и завещавайки на хората проста, ефективна и напълно безвредна система за самолечение на всяко едно заболяване. След неговата смърт, „Нелсонс“ купуват къщата му и я превръщат в Център за изцеляване „Д-р Едуард Бах“, където се помещава и Фондацията на негово име. Днес това е мястото, където се провеждат професионални обучения по цветотерапия, в които участват курсисти от цял свят.
Център за Психология и Психотерапия
гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ 47 Б, ет.3, на ъгъла с ул.“Любен Каравелов“, вход откъм ул.“Любен Каравелов“
тел. за връзка: 0884638696