Когато говорим и обясняваме адаптивността е хубаво да даваме примери с реално съществували личности, постигнали забележителни успехи. Нека в нашия случай поговорим за великият физик Алберт Айнщайн, но ние не го избираме точно него заради интелекта му. Айнщайн, подобно на всички гении, е олицетворение на успеха. Хора като него притежават интелектуални и творчески способности, надхвърлящи общоприетите норми.
Ако можехме да узнаем тайната им, всеки от нас щеше да постигне по-голям успех във всяко нещо, към което се стреми. Въпросът не се свежда единствено до факта, че те притежават навиците, характерни за високоефективните хора. Тези хора използват мозъка си по начин, който играе ключова роля за успеха. Ако не използвате мозъка си като Айнщайн, вие ограничавате възможностите си за постигане на успех. Това не е въпрос само на добри гени. Айнщайн е използвал мозъка си по начин, от който всеки може да си вземе поука.
В случая адаптивността играе ключова роля.
Мозъкът ни се възползва от вродената си способност да се адаптира. Тя е необходима за оцеляването ни. От всички живи същества единствено хората са се приспособили към всякакъв вид околна среда на планетата. Ние успяваме да се приспособим към всичко: към най-суровия климат, към най-странната храна, към най-тежките болести и към най-сериозните бедствия, които ни причиняват природните стихии. Хомосапиенс го прави толкова удивително, че ние го приемаме за даденост, докато не срещнем някого, който е пренесъл на ново равнище адаптивността – някой като Айнщайн.
Айнщайн се е приспособил, като се е изправил пред неизвестността и я е победил. Той е работел в областта на физиката, но всеки ден се е сблъсквал както всички нас с неизвестността. Животът е пълен с неочаквани предизвикателства. За да се приспособи, Айнщайн е развил три положителни качества и е избягвал три препятствия.
Трите положителни качества са:
- Изразяване на чувствата
- Гъвкавост
- Запазване на спокойствие
Трите препятствия са:
- навици
- установени условни рефлекси
- закостенялост
Адаптивността на човека се измерва със способността му да изразява чувствата си, да бъде гъвкав и да запазва спокойствие, когато се сблъсква с трудности. Неумението му да се приспособи се обуславя от преобладаващата роля на навиците и от установените условни рефлекси, които водят до закостенялост. Неприятните спомени от сътресенията и провалите му в миналото поставят ограничения пред него. Айнщайн е успял да се абстрахира от старите навици, сковаващи мисълта, на които непрекъснато е бил свидетел. Бил е спокоен и е оставял на мечтите и на интуицията си да вземат решения вместо него. Научавал е всичко за даден проблем, а после е разчитал на неизвестните възможности.
Когато се сблъскате с някой проблем, вие можете да го решите по стар или по нов начин. Първият е много по-лесен. Представете си някоя брачна двойка, която спори непрекъснато. Съпрузите за гневни и са стигнали до задънена улица. Нито единият не желае да отстъпи. Какъв би бил новият начин, по който тази двойка може да се избави от неприятната ситуация? Вместо да продължат със стария модел на поведение, който е запечатан в мозъка и на двамата, те биха могли да използват мозъка си по един от посочените по-долу начини.
Как да бъдем адаптивни?
- Преди всичко престанете да повтаряте онова, от което няма полза.
- Дистанцирайте се и потърсете ново решение.
- Не влизайте в спор – той няма да реши проблема.
- Помъчете се да излезете от затормозяването. Не мислете за опонента си.
- Когато се отключи старото напрежение, се дистанцирайте от него.
- Погледнете трезво на гнева, който смятате за основателен – на практика той е разрушителен, макар и да ви се струва, че може да помогне за решаването на проблема.
- Изградете отново прекъснатите връзки с хората.
- Поемете по-голяма част от товара, отколкото смятате, че е справедливо.
- Престанете да отдавате прекалено голяма тежест на факта, че имате право. В общ план да си прав е нещо незначително – в сравнение с това да си щастлив.
Център за Психология и Психотерапия