КОРЕНИТЕ НА ОПТИМИЗМА СА В НЕПРЕХОДНАТА ДОБРОТА

Една от странностите на човешкото общество е, че най-недоверчивите, най-много възразяващите срещу онова, което се случва или може да се случи, сочещите най-много недостатъци в дадена система или предложена идея и съзиращите най-користни мотиви у другите, често са смятани за мъдри! Тези цинични възгледи се възприемат като проницателни, реалистични и полезни за общото благо, защото посочват областите и нещата, представляващи заплаха.

Цинизмът често носи непродуктивни последствия в живота на човека, докато корените на оптимизма са в непреходната реалност на основополагащата доброта. Оптимизмът интерпретира живота по възможно най-благоприятния начин и твърдо вярва, че ще се случи най-доброто. Забелязали ли сте, че обикновено при хората, които очакват да се случат хубави неща, всичко върви добре? Както мъдро отбелязва Ралф Емерсън, те знаят, че „благополучието им е скъпо за сърцето на битието“ и че вселената е гостоприемно място.

Оптимизмът не означава непременно, че нищо „лошо“ няма да ви се случи и че ще получите всичко, което желаете.

В живота на всеки човек има изпитания, но оптимистичната нагласа е свързана със съзнанието, че всяка ситуация може да се подобри и следователно, е заредена с положителен потенциал. Намерението на оптимизма е да открие положителното. Когато се изправи пред затруднение, здравомислещият оптимист не се преструва, че не изпитва объркване, страх или болка. Той е искрен по отношение на чувствата си и въпреки това вярва в добрия изход, дори когато  пътят към него е все още неясен.

Психотерапевтът Том Уолш е провеждал един популярен курс, наречен „Хумор, веселие, изцеление и щастлива хипоталамия“ във Францисканския възстановителен център.

Уолш, който е лекувал голям брой депресирани хора, отбелязва: „Не можеш да бъдеш потиснат или тревожен, или сърдит, когато се смееш. Това е невъзможно.“

Емерсън пише пламенно и красноречиво за оптимизма и то в годините след влошаването на здравето му и след смъртта на първата му съпруга, двамата му братя и обожавания му шестгодишен син. Подобни трагедии могат да изпълнят с горчивина и цинизъм някои хора. Но макар Емерсън да изпитва дълбока мъка, любовта му към добротата на живота не му позволяват да се отклони от възвишения си възглед.

Вие също можете да притежавате онова, което Емерсън нарича „безотказно доверие и …..проницателността да разбереш, че най-доброто е истинското. С подобна нагласа човек може да превъзмогне всички колебания и страхове и да вярва, че времето ще разкрие отговорите на всяка лична загадка.“

Център за Психология и Психотерапия