Както при повечето емоции, корените на страха се крият в семейството, в което сме израсли. Ако посланията, които сме получавали като дете са били „внимавай, светът е опасен“, тогава може би сме живели сред безброй много ограничаващи страхове. Ако например майка ви е идвала да ви вземе от училище всеки път, когато е валяло, може да откриете, че ви е страх да се намокрите. Като възрастен това ограничава живота ви, понеже откривате, че избягвате ситуации, в които може да се намокрите. Причината, поради която майка ви се е страхувала от намокряне, е че е имала пневмония като дете. Казвали са й, че е опасно да се мокри и за нея може наистина да е било опасно. За вас обаче не е , тъй като вие не сте прекарвали пневмония. Но предпазвайки ви от онова, от което самата тя е трябвало да се пази, майка ви е успяла да ви предаде страха си към него.
Социалните и икономическите фактори играят важна роля за предаването на страховете от поколение на поколение.
През 30-те години на миналия век е имало тежка икономическа депресия. Хората, които тогава са били деца, са получили посланието, че трябва да се страхуват от бедността и да се пазят от нея на всяка цена. Същото става и с онези, които са преживели война, терористичен акт или глад. Тези страхове често се предават безмълвно от родител на дете.
Друг източник на страха се крие в самия факт, че сте били едно малко дете в света на възрастните. Да си малък, безпомощен и под властта на възрастните понякога е много страшно. Ако те са ни обичали и са се грижили за нас, е било хубаво. Но ако са имали две лица – понякога любящи, а друг път ядосани или безразлични – ние сме се страхували, понеже не сме знаели какво да очакваме. Ако някой от родителите ни е напуснал /по каквато и да било причина/, тогава най-големият ни страх може да бъде, че отново ще бъдем изоставени. Ако са треперели над нас и никога не са ни давали свободата да експериментираме и да правим грешки, тогава най-големият ни страх вероятно ще е от „задушаване“. Като възрастен обаче имаме възможността да преразгледаме страховете си и да се освободим от онези, с които сме израсли.
Трети източник на страха се крие в екзистенциалните условия на живота. Животът и смъртта са две фундаментални, непроменяеми дадености. Ние сме родени и ще умрем. Страхът от живота /водещ до неспособност за посвещаване на нещо и в някои случаи до поемане на крайни рискове/ и страхът от смъртта присъстват до някаква степен във всеки от нас.
Нормално е да се страхуваш от мистерията на живота и бездната на смъртта, но това са теми различни от ежедневните ни грижи. Част от работата по емоционалната интелигентност е да се научим да правим разлика между двете.
Център за Психология и Психотерапия
379total visits,5visits today